Новини

Може да е наивно, но за образователната реформа има шанс сега

Съставът на новото правителство не дава надежди, че ще работи със стабилно мнозинство, нито че е с ясна визия за работата си. Заявките, че ще изкара пълен мандат, не са достатъчна гаранция за ефективността, която обществото очаква. След година и половина в бездействие време за губене няма и новите управляващи трябва да са наясно с това. След пакета от финансови закони се вие дълга опашка от проекти, които чакат за ремонт или одобрение. Може би ще прозвучи невероятно и дори наивно, но сред важните и относително спешни за приемане закони е и този за предучилищното и училищното образование. Причината - образованието е един от най-закъсалите сектори, в които за промени се говори от 10 години и за чието забавяне Европейската комисия многократно ни критикува. ГЕРБ имат готов проект, който не успя да прокара в два предишни парламента. Почти сигурно е, че сега той отново ще излезе на дневен ред. Въпросът, който изникна след избирането на Тодор Танев за министър, е кога ще стане това. В деня на влизането си в Министерството на образованието и науката университетският професор първо обяви, че пише нов проект, после се поправи, че ще ревизира готовия на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче държи на проекта си и не е ясно доколко е склонна на отстъпки. Краткото изявление на Танев навежда на извода, че новият министър може би не подозира за проектозакона на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче държи на проекта, който така или иначе бе обсъждан достатъчно дълго. А и промените в сектора не трябва да търпят отлагане - грешка, която ГЕРБ едва ли ще повтори. 

Най-важната промяна, която отдавна чака одобрение, е новата образователна структура, лансирана още от мнозинството на НДСВ, подкрепена и от правителствата на тройната коалиция и ГЕРБ. Най-общо - новата структура предвижда основното образование да се завършва в VII клас, а не в VIII, както е сега. Освен това гимназията се разделя на два етапа - първият приключва с издаването на удостоверение след завършването на X клас, а вторият - с полагането на матури и получаване на диплома за средно образование след края на XII клас. Зад тази механика стои фундаменталният въпрос как разбираме

задължителното по конституция образование

у нас. Обсъжданата нова структура предполага то да се увеличи с 2 години и да продължава до X клас. Зад сухото разместване стоят и всички ключови детайли на училището - какво ще учат децата, за колко време, по какви учебници.

Другата тема, по която ще се търси мнозинство в парламента, е финансирането на частните училища. ГЕРБ записа тази идея в закона, но дори в самата партия няма воля за бързата й реализация. Реформаторите също подкрепят промяната в модела на финансиране на средните училища. По времето на ГЕРБ правителството предвиди гратисен период (от учебната 2016/2017 г.) с мотива, че не може да се отпускат бюджетни средства за частни училища, при положение че държавните и общинските заведения са недофинансирани. Възпитаниците на частните училища и детските градини са около 8000 (1% от броя на всички записани учащи се) и по предварителни разчети тяхната издръжка би струвала на държавата 10 млн. лв. на година. От Реформаторския блок дадоха знак, че размерът на сумата не е основателна причина за отлагането на промяната. За разлика от проектозакона на ГЕРБ, където нямаше ясни ангажименти за намаляването на таксите пропорционално на размера на отпуснатата субсидия, в новия вариант на закон вероятно ще бъде записана подобна разпоредба. Възможно е отпускането на субсидия за частните училища да е обвързано с постигането на определени образователни резултати. Този въпрос вече има място в платформата с 20 приоритета, която напоследък запълва преговорите за съставяне на правителство. В нея се предвиждат равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование.

Не толкова гладко и безпроблемно се очаква да бъде обсъждането на идеята за

задължителната детска градина

за 4-годишните, на която ГЕРБ особено много държи. В същото време в предизборната програма на Реформаторския блок изрично е записано, че задължителното предучилищно обучение започва от 6-годишна възраст, но се предвиждат стимули за по-ранно включване в образователната система. В момента отново по идея на ГЕРБ задължителната предучилищна подготовка започва на 5-годишна възраст и продължава две учебни години. За въвеждането на тази разпоредба обаче имаше двегодишен гратисен период, необходим на общините, за да осигурят подходящите условия за въвеждането на промяната. Възможно е в името на съгласието отново да се въведе гратисен период, но ...

Виж цялата новина тук: Сега

Автор: Ванина Стоянова