Новини

• 

Повече спортни салони и психолози може да намалят агресията
Джунгла ли е наистина българското училище? Преди няколко дни министерството на образованието разпространи доста притеснителна статистика, според която агресията в него е нараснала в пъти. Само за седем месеца от началото на учебната година са регистрирани над 4000 случая на насилие от всякакъв вид, като най-висок е процентът на вербалната агресия. Обидите и ругатните в клас според данните на МОН са нараснали над 4 пъти спрямо миналата година, а побоите - 1,7 пъти.
Всъщност ръстът на инцидентите в училище едва ли е толкова висок - просто едва от тази година директорите са задължени да докладват за всякакви прояви от този род. Ако миналата година до министерството са стигали само най-фрапантните случаи, при които е имало и медийна разгласа, тази година директорите подават информация дори и за привидно дребни инциденти, които значително надуват статистиката. Дори и без тях обаче фактът, че в четири от пет училища има регистрирани подобни прояви, буди сериозно притеснение. И едва ли идеята на министерството да се справи със случаите на детска агресия с помощта на футболни звезди в клас и кръгли маси ще доведе до някаква промяна. Дори и
да сложим футболист или полицай до всеки ученик
това няма да промени факта, че българските деца живеят в среда, която просто стимулира агресивното поведение. Тук не говорим само за екранното насилие и за компютърните игри, на които децата подражават. Става дума за неумението на малките да овладяват себе си, на което никой не ги учи - нито родители, нито учители, нито психолози. Както и за азбучно известния факт, че струпването на големи групи от хора на едно място неминуемо провокира подобни прояви. Какво да кажем за огромните паралелки и за училищата с над 1000 деца, в които ученикът всеки ден трябва да оцелява по законите на джунглата. Нито учители, нито психолози имат време и възможност да се занимават ежедневно с индивидуалните проблеми на всяко дете. Преподавателите се стремят единствено да въведат дисциплина и мълчание в клас, за да могат поне да предадат урока, и рядко търсят причините, довели до ескалация на напрежението сред децата. По тази причина дори и ученици, които не растат в среда, стимулираща насилието, са изкушени да отреагират гнева си по единствения начин, който им е познат. Директори на големи училища, които записват с камери ежедневието в класните стаи, често разказват, че
родители са шокирани от поведението на децата си
когато те не са пред техните очи. И едва когато видят записа, се стряскат от мисълта, че добре възпитаното у дома дете може да се превърне в насилник при други обстоятелства.
Ако училището иска да се пребори с това, един от начините е не да прави конференции, а да се опита да създаде на децата среда, чрез която те да имат възможност да изявяват себе си, а не непрестанно да се съобразяват със забрани и рестрикции. На първо място - намаляване на броя на децата в паралелка ще даде възможност на учениците да не се чувстват толкова притиснати от околните, да имат свое лично пространство и възможност за индивидуален контакт с учителя, който ще реагира навреме на проблемите им. Ако малките ученици бъдат отделени от големите, това също ще сложи край на рекета и тормоза от едните над другите и ще създаде малко по-голяма сигурност в училище.
Това е свързано с вечния проблем за ...

Споделете с приятели