Новини

Шест мита за един учебник

Един учебник ли да има по всеки предмет или да са много? Учители ли да ги пишат или университетски професори? Да има ли пълен контрол от държавата върху тях или педагозите да използават иновативни подходи според класа, на който преподават? Тези въпроси непрекъснато взривяват ожесточени спорове в просветната ни действителност. Няма дискусия, конференция, кръгла маса или учителска среща, на която да не се поиска въвеждането на единен учебник. И всеки път това се прави с мотива, че той ще реши всичките ни проблеми. Тази теза се основава на няколко мита.

Първи мит

 

            Единният учебник щял да върне грамотността в класните стаи. Децата, и на сън да ги попиташ, щели да знаят колко е разстоянието от София до Варна или колко е висок връх Еверест и нямало да питат какво е ямурлук. Щяло да стане като едно време, когато всички учеха по един учебник, и смятат, че са много по-грамотни от днешното поколение.

            Абсолютна заблуда! Днешното поколение няма нужда от този тип знания, независимо дали са в един учебник или в много. Децата, които се раждат със смартфон в ръка, искат да знаят как да се оправят с морето от факти, а не да ги наизустяват. Що се отнася до разстоянието от София до Варна или височината на Еверест, тази информация е на един клик разстояние в Google. Преди десетилетия нямаше интернет и трупахме енциклопедии в библиотеките у дома. Сега всички енциклопедии са в нашите таблети и телефони. Защо ние работим в офисите си с най-новите компютърни програми, а искаме децата ни да се обучават по стария начин? Защо искаме да върнем в миналото поколенията на бъдещето? Традицията в системата не може да се опази с килийни методи. Всъщност, ако тя не се харесва или не съответства на общественото развитие, не може да бъде опазена с никакви методи.

            Грамотността и качеството на образованието се определят не от броя на учебниците и помагалата, а от това, какво се изисква да има в тях. С други думи -  от учебната програма, изработена от Министерството на образованието и науката.

Втори мит

 

            Единният учебник давал равен старт на всички ученици. Каква красива популистка измама! Тя лъсва, когато се зададе въпросът: Кога е този равен старт? Когато децата станат на 7 години? Или когато са на 6? Някои тръгват на детска градина от 4-годишни и влизат в първи клас добре подготвени, но има техни връстници, които дори трудно говорят на официалния език в България. Може ли един учебник да е подходящ и за едните, и за другите?

            А и никой не се интересува от равния старт, всеки иска да знае какъв е резултатът на финала - усвоило ли е детето му необходимите знания и умения, за да се справя в живота и да продължава успешно напред?

            Учебникът не е паспорт за равен старт, той е само средство, което подпомага учебния процес. И не е нужно учителите да бъдат поставяни в рамката на само един учебник, защото те също са много различни. Едни са по-квалифицирани, други са по-иновативни, трети са по-консервативни и т.н. Свободата да избират измежду няколко учебници им позволява да преподават така, както те смятат за най-добре. Това не са теоретични разсъждения, а факти, доказани в най-ново време от образователната реформа в Полша. Допреди няколко години тази страна заемаше последните места на международните тестове за грамотност PISA, а днес вече е сред първите 5! Защото поляците не са се интересували дали имат равен или неравен старт, а са си определили крайните цели и пътищата да ги достигнат.

Трети мит

 

            Многото учебници били от полза само за издателите. Държавата харчела за тях повече пари, отколкото ако имало само един учебник.

            Тези, които твърдят това, показват ужасяваща неграмотност. Въпреки че повечето от тях са учили по един учебник! Твърдението не е вярно, защото държавата плаща по един учебник на един ученик по предмет, и то на три години веднъж. Ако има само един учебник по предмет, нужният брой учебници ще е същият. Тогава как държавните разходи за учебници ще намалеят? Подобни глупости можеха да се прочетат преди 30 години само в единствения и неповторим учебник по политикономия на социализма.

 

Четвърти мит

           

            Ако няма ограничение, пазарът ще бъде залят от купища учебници, както стана през 90-те години. Няма да има контрол и накрая децата няма да имат еднакви знания.

            Ако няма ред и контрол, това ще се случи и при един учебник. При реформата в Полша, когато пада ограничението върху броя на учебниците, се появяват до 300 по един предмет. Пазарът бързо изхвърля некачествената стока и сега полските учители реално избират между 3-4 учебника, които са се наложили. Свободният пазар е свършил и още нещо положително  - цените са се понижили. Голямата конкуренция пък кара авторите да правят все по-добри учебници, а издателите да предлагат към тях безплатни помагала, карти, атласи и т.н.  Полската държава не плаща нито 3, нито 300 учебници, а само един на ученик, както е сега и у нас.

Пети мит

            Чрез единния учебник държавата щяла да контролира по-лесно новите поколения, техните знания и умения. Ама че глупост! Контролът се осъществява чрез учебните програми и най-вече чрез държавните образователни стандарти по отделните предмети. Те определят в кой клас какво трябва да знае ученикът. Така се гарантира задължителната грамотност. Това е така и сега, когато законът допуска до 3 учебника по предмет. А ако някой бленува за тотален контрол, ще припомним само, че такъв бе невъзможен и при тоталитаризма, та какво остава за свободна страна, отворена към света, каквато днес е България.

Шести мит

 

             Учебниците били пълни с глупости и грешки. За някои учебници може да е вярно, а за други - не. Но дори да е така, тяхното съдържание не зависи от броя им, както стана ясно по-горе, а от държавните изисквания какво да пише в тях. Учителите, родителите и децата са тези, които със своя свободен избор ще определят кой е добър и кой - не. Но за да има избор, е нужен повече от един учебник, нали? Замислете се само: бихте ли пазарували в магазин, в който се предлага само един вид сирене или само една марка кренвирши, дори и да отговарят на българския държавен стандарт?

            Митовете за „добрия стар единен учебник” се измислят и разпространяват от онези, които бранят статуквото и ги влече към „доброто старо време”, когато българинът чакаше по десет години за „Москвич” и не можеше да си подаде носа зад граница. Но проблемите на образованието ни не идват от учебниците и учебните помагала. Те са просто първото нещо, което отразява образователната ни система, и затова са най-видимата част от него.

            Децата в училищата днес са готови да учат, но искат да бъдат и забавлявани, да бъдат заинтригувани, да играят, докато се подготвят за бъдещето си. А какво им предлага българското училище? Черна дъска и тебешир. Да, съдържанието на учебника е изключително важно, но по-важно е какво ще направи учителят с него. Ще използва ли електронния вариант на учебника, ще го препоръча ли на учениците си и на техните родители? Ще се възползва ли от неограничените възможности, които предоставят новите технологии?  Или ще си остане на равнището отпреди интернет революцията? Ще отговарят ли новият закон и новите учебни програми на времето и на технологичния напредък?

            Да, много са проблемите в българското образование. И спорът колко учебници да има по един предмет не решава нито един от тях. 

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова