Новини

Образованието няма да се оправи само с политически интервенции

Закъснелите реформи в системата на образованието протичат под натиска на редица фактори, които "бягат" от погледа не само на управляващите, но и на обществеността. Няма как иначе да обясним редица несъответствия и диспропорции в училищното образование, които резонно се пренасят и във висшето образование. Демографските тенденции, пазарната трансформация в сектора, структурните промени в заетостта, нарастването на броя на незаетите и неучещи млади хора и редица още социални и икономически явления отварят огромна пропаст между това, което образованието предлага като продукт, и очакванията на обществото. 

Откъде идва натискът върху системата на училищното образование? 

Демографските процеси

Демографските процеси в последното десетилетие наложиха няколко трайни тенденции в системата на училищното образование. Броят на учениците намаля с 20%, като от 2000 г. насам в общообразователните училища спадът е над четвърт милион ученици, или с 5% средногодишно. Паралелно с това намалява и броят на заетия педагогически персонал в училищното образование (5% средногодишно). Като резултат съотношението ученици-учители се запазва относително постоянно - около 13.1 при средни за ЕС стойности 12.4. Това съотношение е ключово, защото определя възможностите на учителите за индивидуален подход към работата на учениците. Макар по-високата пълняемост на паралелките да не се отразява значително на качеството, редица страни използват това като резерв за повишаване на заплатите на учителите.

На очертания демографски спад образователната система "отговаря" с редуциране на броя на институциите в публичния сектор на училищното и предучилищното образование с 32%, или общо с 1776 училища по-малко за последните 10 г. Оптимизацията на публичния сектор протича под натиска на пазара - пазарните структури се увеличават с над 2 пъти, което се дължи предимно на повечето частни детски градини и центрове за професионално обучение. Пазарната трансформация влияе върху качеството на образованието в две посоки - трансфер на високо подготвени кадри към частните структури поради по-добро заплащане и редуциране на общия финансов ресурс за публичните образователни структури - заради предвиденото в Закона за предучилищното и училищното образование субсидиране на частните. Формирането на смесен пазар в образованието по логиката на конкурентните отношения би следвало да се отрази върху повишаване на качеството. Това обаче изисква използването на регулативни механизми и промяна в държавната политика към цялостното ресурсно осигуряване на системата и особено стимулиране на подготовката и заплащането на заетите в публичния образователен сектор.

Кадрите

Втори аспект на натиска върху системата е кадровото й осигуряване. Няма съмнение, че подготовката, уменията, квалификацията, опитът и личните качества на учителите са решаващи за постигането на качествен образователен продукт. Фигурата на учителя в този процес за съжаление не може да получи еднозначна оценка. Факт е, че в училищното образование у нас е ангажиран високо образован ресурс - 92% от учителите са с висше образование. Но тенденциите в развитието на останалите характеристики не са особено благоприятни. Сборният "образ" на учителя изглежда така: жена на възраст 45-55 г. с висше образование, с педагогически стаж над 20 г., на длъжност старши учител, без квалификационна степен и със заплащане до 600 лв. месечно. Липсва системна и целенасочена работа за осъвременяване на базисната подготовка, както и за повишаване на квалификацията на учителите - 52% са без квалификационна степен. Младите учители са под 4% от заетите, системата е силно феминизирана - 85% от учителите са жени. В рамките на общата тенденция на намаляване броя на преподавателите в училищното образование в професионалните училища спадът е с 47%, а в общообразователните - 28.3%

Заплащането на труда на учителите остава ниско дори и след последното увеличение през тази година. У нас възнагражденията на преподавателите от средното образование, които са  ...

Виж цялата новина тук: Сега

Автор: Доц. д-р Евгения Пенкова, доц. д-р Александър Вълков - УНСС