Новини

Матурите показват, че не си задаваме правилните въпроси за образованието

- Г-жо Брестничка, преди 1 юни отново се питаме кои са най-големите проблеми, свързани с децата? Към какво да насочим усилията си? 
- Мисля си, че вече търсим нов модел за подкрепяне на децата и семействата, защото старият сякаш ги разглеждаше изолирано един от друг. Всеки иска най-доброто за детето си, друг е въпросът, че не винаги  успяваме да го постигнем. Трябва да разберем, че живеем в динамично време, изпълнено с много предизвикателства и моделите от нашето детство не могат да бъдат пренасяни автоматично в новото време. Ролята на държавата е да създаде условия, в които родителите да могат да отделят повече внимание на децата си. Това минава през формите на подкрепа като данъчни облекчения, например. 
- Изгуби ли съвременният родител тясната си връзка с детето с оглед на забързания живот и на навлезлите технологии, които ангажират вниманието на малките? 
- Не бих казала, че я е загубил. По-скоро не може все още да намери модела, с който по най-качествения начин да бъде до своето дете. Ясно е, че за родителите е добре да имат и професионална реализация, и лични контакти. За съжаление, динамиката на съвременното общество е такава, че то признава приноса на човек в посока на професионалната реализация, но не и като родител. Така фактът, че човек е решил да отгледа повече деца, не се приема като ценност, а по-скоро като прищявка. Чрез нашия клуб „Пълна къща”, който е на многодетните родители, се опитваме да обръщаме тази представа – да показваме на хората, че това е един достоен за уважение избор. 
- Вие самата сте минала през този нелек път на майка на 4 деца. Кои са били най-големите ви страхове? 
- Това, че не им давам най-доброто, което мога да им дам. И мисля, че това е най-големият страх на всеки родител. Това, от което децата имат нужда обаче, не са материалните неща, а усещането, че ти се интересуваш от тях. Именно това им дава силите, самочувствието и желанието да се справят. Много често се опитваме да откупим от децата си вината, че не им даваме достатъчно внимание, като им осигуряваме най-скъпите дрехи, обувки, занимания, училища и др. 
- С това ли е свързана и тази показност, която виждаме по абитуриентските балове? 
- Нещата не са еднозначни и с баловете. Това е заложено в нашата народопсихология - че трябва да покажем на другите нашето отношение или възможности, статут или това, че сме много загрижени за детето си. Това е и отношението на родителя, който иска да покаже на детето си, че то е важно за него, че е готов на всичко. Виждаме, че често се минава границата на разумното и на добрия вкус. Но това също е израз на една безпомощност, че родителите не са подкрепени да проявяват загрижеността си по някакъв друг начин. 
- Сега се вдигна отново шум покрай матурите. Какво показаха тазгодишните изпити? 
- Матурите всяка година показват едно и също – че не си задаваме правилните въпроси по отношение на образованието. Те са се превърнали в единствения критерий за това дали едно училище е добро или не. Съответно всички училища се стремят да имат възможно по-високи резултати, като някои и по нечестен път. А всъщност истинското качество на образованието се измерва с това след тях колко от децата имат желанието, любопитството и интереса да продължат да се учат и развиват. Да знаят, че те са отговорни за живота си, а не да чакат някой друг да взема решенията вместо тях. 
- Наскоро изследване показа, че голяма част от българските младежи нямат желание нито да учат, нито да работят. Защо според вас е така? 
- Да, дори имаше реплика – „кой е луд да работи при живи родители...“ Получава се така, защото самото семейство създава условията тези млади хора нито да учат, нито да работят. Родителите продължават да ги обгрижват все едно са невръстни деца. В същото време целият процес на образование в голяма степен е обезсърчил тези млади хора, защото ги е убедил, че усилията, които полагат, и резултатите, които постигат,  нямат значение. Никой не се интересува какво знаеш и можеш, как искаш да се развиваш. Те много рано са загубили мотивацията си да се развиват. 
- Много хора са на мнение, че оценките от матурите не са заслуга на образователната система, а по-скоро на бизнеса с частните уроци. Така ли е? 
- Това е факт, не е мнение. Всъщност особено изпитите след 7-и клас изцяло отразяват картината на паралелната образователна система, а не това, което се случва в училище. Идеята с въвеждането на външното оценяване беше именно да се прекрати практиката с частните уроци, а се получава точно обратното. Друга цел бе действително да се разграничат училищата по качество на получените знания. Но всъщност и този резултат не е постигнат. Министерството на образованието трябва да направи анализ и да види какво се случва реално с това външно оценяване. Защото нищо не се променя от години, с изключение на това, че родителите влагат все повече пари в частни уроци, които вече не започват от седми, а дори от пети клас. Това е абсолютно безумие! От една страна родителят си е платил като данъкоплатец за образованието на детето си, а от друга той плаща отново за същите неща в частните уроци. Няма лошо децата да ходят на допълнителни курсове за различни дейности, но не и за същото, което трябва да получават в училище. 
- Една друга лудост пък се забелязва в началното образование при записването за първи клас – там родители спят пред училищата, за да запишат детето си в желаното училище. Как може да се предотврати тази практика? 
- Единствено като се гарантира, че всяко училище дава добро качество на образованието. Тогава родителят ще е спокоен, че когато си запише детето в кварталното училище, то ще си получи доброто образование . Защото е свръхнатоварване за едно 7-годишно дете да пътува 40-50 минути в едната посока, за да стигне до училище и после още толкова,за да се върне вкъщи. Това се отразява на цялата му мотивация, на отношенията му с ...

Виж цялата новина тук: Монитор

Автор: Снежана Иванова