Новини

България цяла… в един буквар само

Издателство „Просвета“ отбелязва своя 70-годишен юбилей с уникална книга. „Българският буквар. 200 години в първи клас“ въвежда читателя в пъстрото наследство от текстове и илюстрации, с които са израснали много поколения. Авторите Антон Стайков и Свобода Цекова са събрали 130 от най-интересните български буквари от 1824 до 2014 г. Парадоксално е, че въпреки типовата структура и постоянните теми всеки буквар е различен и чувствителен към бита, социалните отношения, културата, кризите и конфликтите на времето, в което е писан. Освен върху текстовете от именити български писатели книгата фокусира вниманието и върху илюстрациите на 55 емблематични за българското изкуство художници. Техните рисунки съдържат богата и разнообразна информация за това как са живели българските деца, какви знания за България и за света са получавали.

В този брой публикуваме нов откъс от книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас“, която ще се появи на пазара през февруари. Той представя първия буквар на Прехода.

1990 – 2001

 „Буквар за първи клас“

ДИ „Народна просвета“, София. 12 издания (1990 – 2001) с общ тираж 1 200 000. Автори Стойка Здравкова, Петър Пашов, Асен Босев, Атанас Цанков, Тодорка Узунова. Художници Борислав Стоев, Николай Стоянов, Алекси Начев, Иван Димов.

Нови идеи, стари машини

Първият буквар на Прехода излиза по-малко от година след 10 ноември 1989 г. Това време е крайно недостатъчно, за да отрази ефекта от политическите трусове, които за дълъг период напред ще „разстройват“ генетичния код на социализма във всички сфери и ще динамизират обществените отношения. Колективът, работил върху изданието, включва автори, участвали в създаването на предишни буквари, но илюстраторите, макар и със завиден опит, са „дебютанти“ в букварния жанр. Като изключим оборотните фолклорни сюжети и авторските произведения – останалите текстове звучат инертно и механично. Като че ли изсмукването на идеологическите сокове внезапно е оставило образователната система, а и тази конкретна авторска концепция, вяла и без фокус.

За сметка на това илюстрациите са жизнени, макар и неравностойни в художествените си качества. Моливните рисунки, свободно оцветени, отворени за прочита на детската фантазия, изпълват буквара с въздух и движение. Вече я няма статиката на партийните символи, над детските главици не тежат портретите на социалистическите лидери, улиците са свободни от контролирани манифестации, а обществените сгради и заводи – от пустословни лозунги. А това, че в илюстрациите са вкарани елементи от детската рисунка, задава особена оптика върху историческия момент – времето е „тяхно“, на децата, и тъкмо затова е изобразено несръчно, несъвършено, но енергично и пълно с обещания.  

 1. Съчинение по картинка

Късен следобед е. Всички са у дома. Или почти всички... Дядото чете вестник на дивана в дневната. Бабата плете до него. Майката поставя ваза с цветя върху масата. А дъщерята вече е написала домашните си и

сервира чай. По-малкото братче е на пода и бута камионче. Всички са потънали в приятни занимания. Дори котето сладко дреме върху рогозката. И никой не забелязва как таткото – с бомбе, шлифер и дипломатическо куфарче – отваря вратата. 

Невидим татко!

 2. Къде е заровена ряпата?

Вече век и половина дядото продължава да вади ряпа в българските буквари, а цялото домочадие самоотвержено му помага. Този „заинатил“ се патриархален сюжет съвършено, макар и с обратен знак, илюстрира фундаментална черта от народопсихологията ни – склонността към разединение. В същата бразда, където е заровена ряпата, първокласниците наизустяват пословицата „Сговорна дружина планина повдига“ и изкопават корените на националния девиз „Съединението прави силата“ и снопа пръчки още от Кубратова България. Но никога не научават, че същия национален девиз имат Грузия, Белгия и Хаити.

 1989

На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена. Ден по-късно, на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, генералният секретар Тодор Живков, управлявал страната 33 години, се оттегля от властта. Членовете на ЦК приемат оставката на Живков и утвърждават кандидатурата на Петър Младенов за същия пост.

Отлитат умните машини...

Този буквар, макар и от времето на „свободното слово“, дава чудесни примери за „езоповски език“. Великолепните утопични стихове „Към Космоса в простори сини / отлитат умните машини“, илюстрирани с румени дечица в скафандри, които пътуват към далечни планети, са пророческа визия за неспирния поток към имигрантските лагери в Австрия и Италия, който ще се запечата в езика и в колективната памет с израза „изтичане на мозъци“. Умните машини заминават; и в демократичната родина, и в следващите буквари остават ръчните шевни машини, ръждясващите комбайни, т.нар. компютри „Правец“, електрокарите и други реликви от плановата икономика. В този първи буквар на Прехода буквите се появяват една по една върху тромав робот с антенка, а куклите носят старомодните имена Ганка и Гинка.

   1. Кои са художниците

Букварът е илюстриран от две поколения художници – Борислав Стоев, Иван Димов и Николай Стоянов и по-младия и енергичен Алекси Начев. Чрез избора на ескизна техника те постигат унифициран стил.

     2. Кои за тези машини?

„Машина мете и мие. Машина пише. Машина оре и сее. Машина шие. Машина лети. Машина копае.“ 

Мас, газ, кибрит...

Вероятно много от дечицата са сричали този буквар подобно на своите прабаби и прадядовци, на свещ и газена лампа... докато са пропускали новия епизод на „Алф“ или „Семейство Флинтстоун“ по телевизията. „Лукановата зима“ идва с тежък режим на тока и водата, празни магазини, купонна система и безкрайни опашки. В буквара от онова време обаче по никакъв начин не прозират страхът и отчаянието на хората. Все пак една от илюстрациите изобразява състарена и съсухрена жена, прегърнала внучето си с тревога. Наоколо е празник, има балони и подаръци, а отворената кутия с шоколадови бонбони е немислим лукс. Все още нито един бонбон не е изяден. Бабиният съвет, който четем – „Бъди добър, бабин Борко!“. – ще се окаже неадекватен на „ценностите“, които годините на Прехода налагат. И като че ли бабата на Борко вече го знае...

 Лукановата зима

Преходът към пазарна икономика в България се бави. През 1990 г. правителството на Луканов прекратява плащанията по външния дълг и страната се оказва изолирана от външните финансови пазари. В режим на дефицит високите нива на инфлацията стопяват спестяванията, направени през социализма, и хората масово обедняват.

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова