Новини

Учим ли български, когато учим чужд език

Ако съдим по някои текстове в току-що приетия Закон за предучилищното и училищното образование, очевидно всички членове на комисията по образованието и науката са научили езиците, които твърдят, че владеят, от чужденки гувернантки в ранна детска възраст. Същото се отнася и за гласувалите в пленарната зала, които механично са вдигали ръка след дежурното "Комисията подкрепя текста на вносителя". За какво става дума?
Според чл. 19 на закона учителите са длъжни да преподават на български език, но с няколко изключения - учебния предмет "Чужд език", учебния предмет "Майчин език" и на учебните предмети, които се изучават на чужд език. Според чл. 21 учебниците и учебните помагала трябва да се съставят по начин, "който осигурява условия за овладяването на книжовноезиковите норми на българския език". Но пак с няколко изключения - книгите по учебния предмет "Чужд език", по учебния предмет "Майчин език" и по учебните предмети, които се изучават на чужд език. Трябва ли обаче този тъй наречен директен метод на чуждоезиково обучение да бъде законово закрепен като норма?
На практика за много хора не само усвояването, но и осмислянето на тънкостите на българския език се осъществява в съпоставка с чуждия език. Човек добива по-ясна представа за възможностите и ограниченията на собствения си език именно в часовете по чужд език. Съотношението между родния и чуждия език зависи от много фактори - езикова среда (езикът вкъщи, в страната на живеене), езикови контакти между общностите, възрастов и образователен профил на учениците, целите на обучението. От една страна, може да е добре децата да бъдат
изцяло потапяни в чуждоезиковата среда,
където те се изправят пред предизвикателството да откриват за себе си лексикални и граматични значения, но от друга страна, е добре да бъдат изваждани от тази среда, за да си поемат дъх и да проверят чрез превод или обяснения дали направените от тях езикови открития са верни. Преводът, освен че изпълнява контролна функция, представлява и преход към българския език.
Впрочем важно е не само усвояването на чуждия и родния език, но и самият металингвистичен разговор за езика, стига този разговор да се води интересно. Например когато малките деца учат английската песничка за животните във фермата на дядо Макдоналд, те с изненада могат да открият, че английските кучета "казват" у-у-ф - у-у-ф (woof-woof), а от това може да последва провокативният въпрос дали пък английските кучета не лаят различно от българските или причината може да е друга. И сериозният сосюровски въпрос за произволността и мотивираността на езиковия знак може да се проведе под формата на езикова игра за приликите и разликите на звукоподражателните думи в двата езика. На фонетично равнище децата може да бъдат питани дали българската дума боб и английското име Bob им звучат еднакво, а оттам да се правят корекции в произношението.
В споменатия вече чл. 19 българският език се изключва от "учебните предмети, които се изучават на чужд език". Това обаче е в разрез с добре утвърдената практика в езиковите гимназии учениците да се запознават и с българските терминологични еквиваленти, като се има предвид, че ...

Виж цялата новина тук: Сега

Автор: Андрей Стоевски