Новини

Реформата, която може да свърши, преди да е започнала

През пролетта на 2012 г. в Полша избухва голяма гладна стачка на противници на идеята за намаляване на броя часове по история в гимназията. Поддръжници на крайнодесни формации и опозицията критикуват управляващите за реформата на учебната програма. Стига се дори до аргументи като този, че промяната ще попречи на полските ученици да се конкурират на европейския пазар на труда. Правителството удържа на натиска и прокарва тази, както и още много други ключови образователни реформи. Днес полските ученици са едни от най-добре представящите се на международните тестове и няма друга европейска държава, която толкова стабилно да се изкачва напред в образователните изследвания.

За разлика от управляващите в Полша тези в България не изглежда да имат подобна воля за реформи. Само за две седмици първите конкретни идеи за промени в образователната система бяха подложени на истерични интерпретации и безрезултатни кавги вместо на конструктивно обсъждане. Представители на различните гилдии защитаваха запазването на сегашните правила в техните области, родители се мъчиха над сложна учебна документация, а отговорните институции си прехвърляха топката, без да обяснят ясно целите на намеренията си. В крайна сметка управляващите дадоха на заден за някои промени, а хората не разбраха какво се планира и с каква цел. А поводите за разклащане на статуквото в образованието са достатъчно много - изследванията показват, че близо половината от българските ученици са функционални неграмотни по български и математика, липсват им умения за критично мислене и справяне с живота след училище, огромна част деца не са обхванати от системата, родители недоволстват от учебните програми, учителската професия не е атрактивна за младите хора, способните преподаватели не са мотивирани да се развиват в кариерата си. Ако опитът за реформа в образованието продължава в същия дух както през последните седмици, едва ли някой от тези проблеми скоро ще бъде решен. И българските ученици ще са все така далече от полските си връстници.

Какво ще(ше да) се промени

Идеите, които се хвърлят на парче в публичното пространство през последните седмици, са части от три държавни образователни стандарта, които Министерството на образованието и науката (МОН) подготви и публикува за обществено обсъждане след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Стандартите са практическата част от реформата - те трябва да приведат в действие философията и основните насоки на закона. Общо на брой са 19, като депутатите приеха три от тях да влязат в сила тази година, а останалите - догодина, заедно с целия закон. Текстовете засягат одобряването на учебници, структурата на учебния план и съдържанието на общообразователната подготовка. 

Сред първоначалните идеи на министерството имаше някои ключови промени. Като например удължаването на учебната година за всички ученици в основното училище до 15 юни. Това засягаше най-вече първокласниците, които в момента завършват училище на 24 май и имат четири месеца ваканция, но и от втори до четвърти клас, които учат до края на май. "Общоевропейската тенденция е децата да прекарват повече време в училище, където да се извършва тяхната социализация", коментира в дебат на "Капитал" от тази седмица изпълнителният директор на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански. И добавя, че българските ученици имат доста по-малко на брой учебни часове в сравнение със своите връстници от други държави. Според Цветански допълнителните учебни седмици могат да оставят повече време за упражнения и практика, които сега често се пренебрегват заради липса на време.

Удължаването на учебната година обаче срещна сериозен отпор от страна най-вече на началните учители и синдикатите. Сред аргументите им бяха, че учителските заплати не се увеличават въпреки повечето работа, идеята няма да доведе до повече знания, а само до по-дълъг престой в училище, а през юни вече е горещо и трудно се работи в класните стаи, които нямат климатици. Образователното министерство бързо изгуби битката и предложи удължаване само с една седмица за 1 клас и с по две за 4 и 7 клас.

Както се очакваше, бурни реакции предизвикаха и опитите за разместване в броя часове по различните предмети. Макар както ученици и родители, така и учители често да се оплакват от натовареността на програмата и част от съдържанието й, протестите срещу намаляването на някои часове изкараха всеки предмет сакрален. Този път фокусът беше върху чуждия език - езикови гимназии писаха протестни писма, родители се притесняваха, стигна се до абсурдни медийни заглавия като това, че министерството спира достъпа на български ученици до чуждестранни университети. След това дойде ред на гневни позиции от групите на философите, после на защитаващите да има музика и изобразително изкуство до края на гимназията, накрая и от притеснени за броя часове по физическо. След всяка реакция образователното министерство се опитваше да обясни мотивите за промените, но напразно и може би твърде късно.

Всъщност МОН се опита да наложи принципа от новия закон, според който гимназията се разделя на два етапа и във втория се учат основно профилиращите предмети, които ученикът си е избрал. Затова част от задължителните общи часове се изтеглят напред. Тоест повече, да речем, чужд език, философия и история до десети клас включително, за сметка на силна химия и биология по желание в 11 и 12 клас. (Друг е въпросът доколко разделянето на два гимназиални етапа е смислено за всички видове училища.) В крайна сметка броят часове по различните предмети ще остане ...

Виж цялата новина тук: Капитал

Автор: Люба Йорданова