Новини
Новият формат на матурите: заради PISA или в интерес на децата?
Б. С. е седмокласничка в Националната природо-математическа гимназия в София. Училището й е в топ 10 на най-желаните за прием в столицата. За Б. залогът на предстоящите в края на годината матури е висок, защото тя иска да продължи обучението си в същата гимназия.
Но форматът на матурата по математика от тази година е нов - част от задачите ще включват въпроси по природни науки. За да се подготви, Б. вече е започнала да посещава школи по химия и биология освен тези по математика и български език. Учи усилено за изпитите, което съчетава и с редовните домашни и тренировките по плуване. "Свободното ми време в седми клас е много ограничено, но според мен трудът си заслужава", казва Б. И добавя: "Всички сме малко притеснени дали ще се справим, но вярвам, че всеки от приятелите ми ще даде най-доброто от себе си."
Около 60 хиляди седмокласници в цялата страна са като Б. и са посветили предстоящата година на подготовката си за националното външно оценяване, познато още като "малките матури". Това е ключов етап от образованието им, а класирането в желаната гимназия е истинска битка. Тази година МОН внесе допълнително напрежение в и без това стресовата ситуация, като промени формата на изпита по математика в последния момент. Това се случи чрез заповед на министъра дни преди началото на учебната година.
Според МОН това е отдавна готвена промяна, която цели да промени фокуса в изпитването от знания към умения и да даде повече увереност на учениците в прилагането им в реалния живот. Тъкмо това проверява международното образователно изследване PISA и с новия формат на матурата МОН очаква, че българските ученици ще донесат по-добри резултати на страната в изследването догодина.
Но родители смятат, че това е експеримент, който се прави на гърба на този випуск седмокласници, като застрашава шансовете им за прием и слага допълнителна финансова тежест върху семействата да наваксат с подготовката по още шест предмета. Част от тях дори оспорват заповедта на министъра в съда.
Образователни експерти споделят притеснението, че реформата се въвежда без подготовка, не е добре комуникирана и вместо да намали неравенствата в образователната система, които и сега са видими в PISA, ще задълбочи пропастта между тези, които могат да си позволят частни уроци и всички останали.
Само 7% от учениците от семейства с по-нисък социално-икономически статус успяват да постигнат високи резултати по математика, докато децата от семейства с по-големи възможности имат средно с 108 точки по-високи резултати, над средното за ОИСР.
Кои са новите елементи в матурата Според заповедта на министър Вълчев матурата няма да включва само познатите до момента задачи по математика, а ще има и компонент, който интегрира знания и умения от други учебни предмети, като биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човек и природа. Предвижда се НВО-то да съдържа общо 24 задачи, от които 18 ще проверяват основно знанията от обучението по математика, а останалите 6 ще изискват прилагането на математически умения за решаване на въпроси, свързани с другите природни науки. Тестът ще продължи 180 минути и ще оценява не само наученото през последните години от учениците по математика, но и умението им да прилагат тези знания в различни ситуации от други области.
Родителите: ще харчим още повече за частни уроци
Една част от родителите на седмокласници реагират остро на промените в изпита по математика. Адв. Снежана Стефанова, която е родител на седмокласник, приема промяната "с огромна загриженост и скептицизъм", защото на практика изпитът по математика се превръща в тест, обхващащ съдържанието на шест учебни предмета едновременно. Адв. Стефанова е внесла жалба до Административния съд в София, защото смята, че подобен формат поставя непосилни изисквания пред 13-14-годишните ученици, които трябва да усвоят огромно количество материал в рамките на един тест. Тя обръща внимание и на социалните последици от новите изисквания. По думите й аргументът, че новият формат ще намали нуждата от частни уроци, е "лицемерен и нелогичен", защото е голяма част от родителите ще бъдат принудени да разширят подготовката на децата си и в останалите предмети. Това според нея ще увеличи финансовата тежест за семействата и ще задълбочи социалното неравенство. Според майката интензивната подготовка може да се отрази негативно върху психическото здраве на децата, тъй като през последните месеци преди изпита целият им фокус ще бъде изместен от задълбочено усвояване на знанието към механично покриване на свръх обемна фактология.
Иван Радев е друг родител, подал жалба срещу новите изменения в НВО-то по математика за седмокласници. Той споделя сходни опасения, но не одобрява най-вече начина, по който е въведена промяната. Радев отбелязва, че заповедта е дошла броени дни преди началото на учебната година, когато две трети от материала, включен в обхвата на НВО, вече е преминат, което поставя учениците и учителите в затруднение. Той подчертава, че всичко, което увеличава стреса за седмокласниците, не е в техен интерес и смята, че Министерството на образованието и министърът се опитва да остави следа, въвеждайки промени, които не са консенсусни и по-скоро разделят обществото, не само по тази тема, а и по другата актуална - за изучаването на религия и добродетели.
Оспорвам заповедта на министъра не защото смятам, че моят син ще има нужда от повече частни уроци или защото мисля, че не би се справил с новия формат, а защото системата в България изисква допълнителна подготовка и вместо да работи в посока на намаляване на напрежението, с внезапни промени, министерството задълбочава този проблем.
Иван Радев
родител на седмокласник
Математиката в реалния живот
Георги Георгиев е учител по математика на 7. клас в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ". Той коментира пред "Капитал", че досега учениците в 7. клас са насочвали вниманието си почти изцяло към подготовката по български език и математика заради националното външно оценяване, което често води до занемаряване на другите предмети.
"Основната роля на образованието не е просто да се учат отделни предмети, а да се правят връзки между тях. Учениците не бива да се чудят какво е общото между различните области на знанието", казва Георгиев.
По думите му чрез новия формат учениците ще разберат по-добре какво е приложението на математиката в реалния живот. Макар част от учениците и родителите да са притеснени, Георгиев припомня, че и в предишни години в НВО по математика е имало задачи, свързани с движение или други практически ситуации. "Няма място за тревога, ако едно дете учи системно през годината, ще се справи. Важно е просто да седне и да учи", допълва той.
Според него учителите са достатъчно адаптивни и ще успеят да подготвят учениците си. Работим в тясно сътрудничество с колегите по география, химия и други предмети, допълва Георгиев.
Експертите: реформа се прави поетапно и с участието на всички заинтересовани
Включването на междупредметни задачи, които проверяват критическо и логическо мислене, се разглежда като стъпка в правилната посока и от образователните експерти, но пък те имат съмнения доколко тестовете ще бъдат изготвени професионално и дали ще има време да се тестват на практика в системата.
"Всяка година виждаме проблеми с условията и решенията на задачите, които се дължат на липса на апробация и валидиране на тестовете", коментира главният изпълнителен директор на "Заедно в час" Траян Траянов.
Той добавя, че идеята да се интегрира компонент от други предмети не е нова, а е заложена отдавна възможност, която просто не е била използвана досега.
Но подчертава, че подобна реформа е добре да бъде въведена поетапно и след внимателно планиране. "Поетапното въвеждане е важно, за да са подготвени всички, засегнати от промените. Всичко това би трябвало да върви и с ефективна комуникация от страна на Министерството на образованието и науката, така че ученици, родители, директори, учители да имат яснота какво ще се случва и защо", добавя той.
Траянов отбелязва, че по закон общественото обсъждане на такива промени е задължително. Проектът на заповедта за интегрираните изпити е бил публикуван на сайта на МОН на 23 юли със срок за коментари до 22 август, но не е ясно дали са проведени предварителни срещи с училища и учители.
"Със сигурност е добра практика ключови промени в образователната система да се комуникират достатъчно рано и решенията да се взимат с участието на всички заинтересовани страни", смята Траянов. Образователният експерт очаква, че дори и при новия формат, резултатите от матурите ще покажат обичайните закономерности - включително и най-притеснителната от тях - че учениците от семейства с по-големи икономически възможности се справят по-добре от връстниците си от по-бедни семейства.
Националното външно оценяване има нужда от реформа, тъй като в сегашния си вид не изпълнява основната си функция - да измери доколко образователната система постига целите, определени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Траян Траянов
Главен изпълнителен директор на "Заедно в час"
Какви са аргументите на МОН
В отговори на въпроси до "Капитал" Министерството на образованието и науката (МОН) оспорва критиките, че промяната в националното външно оценяване се прави изведнъж и без подготовка.От ведомството казват, че възможността за промяна в НВО е нормативно регламентирана още през 2020 г., а системата е подготвяна постепенно чрез включване на задачи, свързани с житейски казуси и междупредметни връзки.
МОН също така подчертават, че новият формат на националното външно оценяване е съобразен с философията на международни изследвания като PISA. Те не измерват само усвоени факти, а умението да се използват знанията в живота, а последният такъв тест през 2022 г. показа, че повече от половината български ученици са неспособни да се справят в ситуации от реалния свят.
Очевидно с новия формат МОН се надява да подобри тази тревожна статистика...
Виж цялата новина тук: Капитал
Автор: Валерия Терзиева