Новини

Ние спорим, другите учат

Съвършено образование няма. Има много ефективни системи, но и те са подложени на критики. Не вярвате? Вземете например Финландия, която през последните десетилетия събира всеобщата завист с първите си места в международните изследвания за грамотност PISA. Данните сочат, че там няма голяма разлика между първите и последните по успех, няма отпадащи ученици, учителят е сред най-уважаваните професии и т.н. И въпреки това има недоволни. Или пък Полша, която след срив на същите тестове за грамотност направи рязка реформа и вече е сред отличниците. Там всеки ден първата работа на министъра на образованието е да преброи колко протести има срещу промените и ако са под 30, продължава да работи.

Как е у нас си знаем отлично. Никой не е доволен от нищо – нито от качеството на обучението, нито от реда в училище, нито от знанията на учениците, нито от управлението на учебните заведения. А, да - и трайно сме на едно от последните места в изследванията на PISA. Реформата у нас изобщо не се случва, но се говори много упорито за нея. От години се опитваме да приемем нов закон за училищното образование, но без особен успех. Сега поредният е пак в парламента и този път управляващата партия ГЕРБ обеща, че той ще бъде приет. Да видим какво променяме и за какво спорим най-много у нас и как е във Финландия и Полша.

Структурата на образованието

България. Сега у нас има начална степен от 1. до 4. клас. Прогимназията е от 5. до 8. клас, а гимназията - от 9. до 12. клас. Промяната предвижда запазване на началното образование, завършване на основно в 7. клас, задължително обучение до 10. клас и гимназия в 11. до 12. клас. След 4. и 7. клас има задължително национално външно оценяване, а завършването на средното става с матури.

Полша. С промените през 2000 г. основното образование е до 9. клас. Засилва се общообразователната подготовка. Закрити са 14 000 основни училища и се правят прогимназии с продължителност на обучението 3 години. Създава се нов вид профилирано средно училище, в което има общоопрофилирана подготовка и професионални курсове. Въвеждат се три външни оценявания: в края на началното училище (6. клас), което е само за информация; следващото е в 9. клас, за да избере ученикът в коя гимназия да продължи; и накрая има пет матури за средно образование, които са и вход за висше учебно заведение.

Финландия. Средното задължително общообразователно обучение е с две степени - долен курс от 1. до 6. клас и горен курс от 7. до 9. клас. В допълнителния 10. клас учениците могат да подобрят оценките си. След това те отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей, което е еквивалент на 11.-12. клас в нашата система. Има само един изпит и той е за сведение. От него не следва абсолютно нищо.

Какво и как да се учи?

България. По този въпрос у нас няма консенсус, а съдържанието ще се определи от т.нар. Държавни образователни изисквания по отделните предмети. Те ще се правят от екипи експерти на просветното ведомство след приемането на закона. На база на определеното съдържание ще се напишат учебниците. В България обаче няма съгласие сред обществото дали децата да учат повече практически неща или да следват стария модел за теоретични познания, който навремето е имал известни успехи. Няма и яснота как да се постигне гъвкава промяна на учебното съдържание. Училището работи за успешно взети изпити.

Полша. В началото на промяната държавата дава пълна свобода на училищата сами да определят училищните планове. Резултатът е пълен крах - всеки учител преподава както смята за добре и накрая учителите в гимназията не могат да обучат никого, защото всички ученици са на различно ниво. След 2007 г. се въвежда единна национална програма с ясно определен минимум. Училището работи за практическата реализация на децата.

Финландия. От 1. до 7. клас преподава един учител. Наред с основните предмети, има часове за допълнителни знания като компютърна грамотност, хорово пеене, машинопис и т.н. В 9. клас има две седмици за запознаване с трудовия живот и всеки ученик ходи на работа където му харесва. Основната цел на училището е да подготвя децата за живота. Финландските ученици не изучават структурата на компютърния чип, но могат да разчитат фактури, да търсят информация, да попълват данъчна декларация, да си правят визитки и т.н.

Методиката на преподаване

България. Зубренето и повтарянето на материала продължава да е водещо у нас. Иновативните подходи са плод само на личните усилия на отделни педагози и съпътстващи организации, а не резултат от държавна политика. Новият закон предвижда промяна – учебният план се дели на три части. Първата е задължителният минимум, а вторите две надграждат знанията според вида на училището и способностите на децата. Учителите получават свободата да избират начина и модела си на работа. Новият закон предвижда промяна на програмите и съответно на съдържанието на учебниците, без да има ограничение за броя им. Противно на световната практика обаче, все още се чуват искания да има само един учебник по предмет.

Полша. Учителите имат пълна свобода да преподават учебния материал както сметнат за добре според нивото на децата. Важен е крайният резултат. Ако децата имат затруднения в първи клас, новите знания са само 40%, останалото са упражнения. На следващата година новите знания стават 50% и така до края на 6. клас нивото на учениците се изравнява с това, което изисква държавата. Няма ограничение за броя на учебниците, а издателствата се съревновават да произвеждат по-добри и качествени.

Финландия. Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре. Няма домашни, не се изпитва пред дъската. Материалът от учебника не се рецитира нито от учителя, нито от ученика. Той е за самостоятелно четене, а в час се решават задачи и се правят упражнения. Те са индивидуални за всяко дете. Всеки има свой план за образование. Учебникът е само средство за допълване и сверяване на знанията. Няма ограничения за броя на учебниците.

Учители, ученици, родители

България. Училището у нас продължава да съществува заради учителите. Педагогическият състав е застаряващ. Квалификацията на преподавателите се провежда формално от държавата на принципа „да усвоим едни пари от ЕС“. Там, където има истинска квалификация, в повечето случаи тя е плод на усилията на училището или на учителя. Новият закон предвижда цялостна система за кариерно израстване на учителите, която е обвързана с пълна квалификация и повишаване на заплащането. Заплатите ща са от 500 до 1200 лева месечно. Връзката учител-родител е скъсана от години. И двете групи взаимно се обвиняват за неуспехите на децата. Дори се стига до агресия. Училището продължава да разглежда родителите като ходещ портфейл, а семействата се отнасят към училището като към нещо неизбежно, което трябва да се преживее. Те приемат реализацията на своето дете не чрез училището, а извън него и инвестират усилено в това. Частните уроци са издигнати в култ. Училищата се делят на елитни и обикновени. Децата - на умни и глупави. Социалният статус на семейството е определящ за знанието на детето (извод от PISA). Двойката в бележника е основно средство за наказване. Завършването на елитна гимназия е издигнато в култ, а според всеобщото мнение в техникумите отиват двойкаджиите. През последните години обаче се инвестира в повишаването на значението на професионалното образование.

Полша. Учителите имат свободата да работят. Те взимат над средната минимална заплата за страната. Тези, които преподават в отдалечени райони или при по-тежки условия, получават бонуси от държавата. И в Полша има проблем със застаряването в гилдията. Родителите се допускат да участват активно в обучението. Те имат правото да контролират учителите и учебната програма. Заради голямата територия на държавата има различни практики.

Финландия. Учителят е сред най-уважаваните специалисти. Заплатата му е до 5000 евро. Той има пълната свобода да работи както прецени. Сключва договор само за една година с училището, ако не се справи – си търси друго място. За едно място за млад учител всяка година се борят хиляди кандидати. Учителят не се интересува къде работят родителите, нещо повече - забранено му е да знае. Забранено е също детето да се наказва с двойки. Оценките са по десетобалната система, но са само за сведение. По-важното е ученикът да следва успешно личния си план за обучение. Тези, които не проявяват интерес към повече знания, се насочват към по-лесни професии - не се очаква всички да станат Нобелови лауреати. Цялото образование е безплатно, дори таблетите и лаптопите. На родителите е забранено да дават пари за каквото и да било. Учителите доброволно предлагат безплатни консултации след часовете (не повече от 4 часа на ден).

Частните училища

България. Най-големият спор е дали държавата да плаща образованието на децата в частните училища (около 1 млн. лв. на година за под 1 % от учениците). Всички без вносителите на законопроекта от ГЕРБ са против държавната подкрепа. Мотивът – там учели деца на богати хора и можели сами да се оправят.

Полша. Частните училища са малко на брой. Ако държавата прецени, че такова училище в даден район е важно да оцелее, тя, заедно с родителите, църквата и различни организации подкрепя финансирането му.

Финландия. Държавата отговаря изцяло за всички училища. Частните са много малко. В тях чрез партньорство с държавата се разработват и експериментират нови модели и педагогически практики.

„Различните” деца

България. У нас упорито се следва принципа, че различните деца трябва да са изолирани на отделно място. Няма подготвени педагози и подкрепящи методики. Новият закон предвижда тотална смяна на модела и изграждане на центрове за подкрепящо обучение за децата със специални образователни потребности.

Полша. Ситуацията е като в България. Има смесен модел на обучение на тези деца.

Финландия. Всички деца са равни и учат в равнопоставени училища, дори тези в инвалидни колички. Всяко работи по своя план и няма разделение на умни, трудни или глупави.

Какво ще се случи с реформата у нас още не е ясно. Дори не е ясно дали законопроектът на ГЕРБ наистина ще бъде факт. В него старото и новото са здраво преплетени и не е ясно как практиката ще промени философията на документа. Следващата PISA обаче се задава и няма никаква причина да смятаме, че този път ще имаме по-голям успех. В Полша стачките срещу реформата продължават, но всички са на мнение, че пътят на промяната е правилен. Във Финландия всеки момент ще излезе новия модел на образование. Едно е сигурно обаче, че в него няма да има промяна на доверието към училището и между учителите, учениците и родителите. Защото там се учи не заради училището, а за да си успешен. Според личните си способности и с правото и възможността да станеш още по-способен. У нас успехът все още означава да се развиваш извън България.

Подарете на Вашето дете „Вълшебно лято” - най-забавните ваканционни книжки от „Просвета” за ученици след 1. и 2. клас.

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова