Новини

МОН обмисля втората матура да е само по основния профилиращ предмет

Втората задължителна матура за учениците да е само по основния им профилиращ предмет, а не да избират измежду 3-4 предмета. Тази идея представи днес просветният министър Красимир Вълчев на дискусия за структурата на училищното образование и необходимите реформи в националните изпити, организирана от ведомството му. А мярката, както се видя, среща одобрение сред директори и учители.

Понастоящем учениците изучават даден профил в 11. и 12. клас. Профилите се състоят задължително от два предмета, като училището може да избере още два. Ако например профилът е математически, задължителните профилиращи учебни предмети са математика и информатика или математика и физика (като основният е математика). Ако профилът е природни науки, двата профилиращи предмета са биология и химия или физика и химия. Те обаче не са задължителни за втора матура, т.е. ако училището е избрало английски и информационни технологии за трети и четвърти профилиращ предмет, ученикът може да се яви на матура по някой от тях. Реално се получава така, че ученик може да учи даден профил, но да не е задължително втората му задължителна матура да е по основния предмет от профила, а например по чужд език. Затова и на практика масово младежите избират английски за втора матура, който им е по-лесен.

"Над 50% от учениците избират английския език за втора задължителна матура. Но трябва ли да има матура по чужд език, ако профилът не е по чужд език?", попита министър Вълчев. По думите му е редно ако ученикът учи испански, то да държи втора матура по испански, а не по английски, както се случва в момента. "Може да се мисли за задължителна матура по една от две различни пътеки - СТЕМ пътека или хуманитарна пътека, но засега това е само идея. Може да имаме обобщени профили, за които да има разширена задължителна подготовка, например СТЕМ профилът да е свързан с математика и природни науки. Но трябва да осигурим и проходимост за всяко дете, ако завърши музикално училище, да може после да продължи с инженерно или техническо образование", посочи министър Вълчев. 

Дискусията за структурата на училищното образование бе втора поред, като днес фокусът бе върху подтемите, произлизащи от евентуално по-късно завършване на основното образование - като кога и по кои предмети да има външни оценявания, по кои - задължителни матури и др. И този път имаше консенсус по въпроса кога следва да започва гимназия - както министърът, така и повечето директори на дискусията заявиха, че приключването на основното образование в 7. клас е било грешка, като основната посока, по която ще се работи в бъдеще е гимназията да започва в 9. клас, а не както сега в 8. клас. Предложението вероятно ще залегне в следващ етап от промени в училищния закон, които ще бъдат подготвени след приемането на сегашните, които чакат своето второ четене в парламента. А самото решение може да стане факт най-малко след 2 години.

Въвеждането на задължителна матура по математика и промяна на изпита в 7. клас бяха сред темите, по които имаше различни мнения. Според някои директори подобна матура е задължителна, защото задава логически начин на мислене на децата, според други тя трябва да е на различни нива, защото няма нужда един музикант да владее математика на най-високо ниво. Относно националното външно оценяване в 7. клас бяха дадени две идеи. Едната, посочена от министър Вълчев, е изпитът да се раздели на два модула, както бе преди години - така, на втория по-сложен модул ще се явяват само учениците, които искат да кандидатстват за точно определени училища, в които местата не стигат за всички желаещи. Другата идея, предложена от Люба Йорданова от "Заедно в час", е да има два изпита - единият да служи само за диагностика и да е за всички, а другият - за селекция за гимназиите за желаещите.

Проблеми бяха откроени и при изпитите в 4. и 10. клас, но според министъра вместо да отпадат изцяло, те биха могли да се използват за диференциране на училищата на различни писти. "Не бързаме с решенията, в следващите 3 месеца ще се направят дискусии, за да се обсъдят бъдещите мерки", посочи Вълчев. Сред тях са облекчаване на профилираната подготовка, намаляване на часовете по чужд език между 8. и 12. клас, с изключение на езиковите гимназии, за сметка на повече часове по български, математика и природни науки и др. "В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите в ЕС с брой учебни часове, равен на близо 2 г., като това е особено видимо в основното образование. Разликата е още по-голяма при природните науки", посочи още той.

Акредитирани училища по иновации

МОН обмисля въвеждане на статут на акредитирани училища по иновации...

Виж цялата новина тук: СЕГА

Автор: Силвия Георгиева