Новини

Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност

В много училища, които съм посещавал на няколко континета, съм срещал значителен брой ученици, които в пети клас са изостанали с два или три класа. В Онтарио - канадската провинция, в която живея, където децата се представят доста добре на международните математически състезания (например PISA), само 54 процента от шестокласниците покриха стандартите за съответното ниво на регионалните изпити през 2014 г. Дори в държави като Финландия и Сингапур, чиито образователни системи се дават за пример от медиите, резултатите от PISA показват, че поне 40 процента от населението биха имали проблем да работят на позиция, за която се изискват основни математически познания.

Имало е много идеи специалистите в образованието от САЩ и Канада да разберат как се преподава математика в страните с най-високи резултати, за да може да се преподава по същия начин и в Северна Америка. Би било добре да разберем също как държавите, които въпреки че обучават толкова силни ученици, дават такива минимални знания на почти половината от своето население. Отговорът на този въпрос може да ни помогне да подобрим преподаването на математика също толкова, колкото и опитите да следваме образователните практики на други държави.

Вярвам, че основната причина толкова много деца да имат затруднения с математиката, а също и с други предмети, е разбирането, че съществуват естествени йерархии по отношение на академичните постижения. Още в детската градина децата започват да се сравняват с връстниците си и да определят някои като талантливи или "умни" по отношение на дадени предмети. Дете, което реши, че не е талантливо, често спира да внимава в час или да полага усилия да се представя добре. Този проблем по-често се задълбочава в математиката в сравнение с други предмети, тъй като, когато в математиката пропуснеш една стъпка, обикновено е невъзможно да разбереш това, което следва.

Когато едно дете не се справя в училище, у него се затвърждава негативното му мнение за собствените му способности и ученето му става все по-неефективно.

За да създадем класни стаи, в които всеки мозък работи ефективно, е необходимо да започнем с преодоляването на мита, че само малък брой мозъци са родени с природен талант. В статията The Expert Mind, публикувана през юли 2006 г. в списание Scientific American, Филип Рос изследва последствията от научни излседвания, продължили цял век, за това как експертите развиват способности в шаха и други области. Неговите изводи силно подкрепят идеята, че способностите могат да бъдат развивани у учениците посредством интензивно обучение и упражнения: "Повечето псхихологически доказателства сочат, че експертите се създават, а не се раждат. Още повече, доказаната способност едно дете бързо да бъде превърнато в експерт – по шах, музика и редица други предмети, поставя ясно предизвикателство пред училищата. Могат ли педагозите да намерят начини да въвлекат учениците в изискващото усилия учене, което би подобрило уменията им по четене и математика? Вместо вечно да си задават въпроса "Защо Джони не може да чете?", може би трябва да попитат "Има ли нещо на този свят, което той да не може да се научи да прави?"

Научните изследвания в когнитивните науки също разкриват методите, с които учителите биха могли да развиват таланта на всички ученици. В тях се включва ...

Виж цялата новина тук: Капитал