Новини

Колко дни в годината заслужава училището

Дума да няма, никой не иска учебната година да се удължава, ако всеки допълнителен ден ще се прекарва в мола, както явно се случва. Няма съмнение, че по-важният въпрос не е колко дни да е ваканцията, а как се прекарват дните през учебната година.

Спорът дали да се учи до юли обаче премина и скоропостижно приключи изцяло с битови аргументи - училищата нямали климатици, учителите си искали лятната ваканция, родителите - също, и пр. Просветното министерство бързо се отказа от идеята си да размества почивките на децата, а алтернативните предложения на училищните директори да се измести не краят, а началото на учебната година, примерно на 1 септември, бяха отхвърлени без аргументи.

Така остава сегашното положение. Къде стои България по организация на учебното време спрямо другите в Европа? Доклади по тази тема публикува ежегодно информационната мрежа по въпросите на образованието "Евридика", която наблюдава 42 образователни системи в Европа.



Ваканциите



В 11 страни/региони учебната година започва между 8 август и края на август. В 16 други държави началото е 1 септември. В Австрия, Хърватия, Ирландия и Словакия учебната година започва през първата седмица на септември. В 9 държави, сред които сме и ние, първият звънец бие около средата на септември - такъв е случаят в повечето страни в Южна Европа, напр. Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия, Турция, но също и в Люксембург, както и в северната ни съседка Румъния. В Малта децата се връщат в класните стаи даже в края на септември.

Любопитно е, че в Австрия, Германия, Испания, Италия, Холандия, Полша, Словения, Словакия и Швейцария има съществени разлики по региони. В Германия например официалното начало е 1 август, но в действителност училищата в различните провинции започват между 8 август и 13 септември.

Краят на лятната ваканция в различните страни е между края на май и втората половина на юли. Повечето страни пускат децата във ваканция в средата на юни. Продължителността на тази ваканция е различна - от 6 седмици в някои германски провинции, Холандия, Великобритания и Лихтенщайн до 13 седмици в Латвия, Литва, Португалия, Босна и Херцеговина и Турция, 14 седмици в Италия и... 15 седмици в България (за децата в началния етап на образование). При гимназистите сме сравнително по-близо до средните нива - за тях това лято например почивката е 11 седмици. Освен у нас, разлика във ваканциите за различните класове има и в други страни, като в Босна и Херцеговина, Ирландия и Исландия са обратно на нас - ваканцията за най-малките е по-кратка, а за по-големите - по-дълга.

Освен лятна, в Европа има още 4 основни ваканции - есенна, коледна, зимна и пролетна/великденска. С изключение на коледната другите ваканции се различават и по дати, и по продължителност. През есента децата имат едноседмична ваканция в 17 страни, в Чехия почиват само 2 дни, в Швейцария - три седмици, а в Австрия и Хърватия въобще няма такава ваканция.

В България есенната ваканция последно беше 4 дни - от 29 октомври до 1 ноември 2016 г. За Коледа почти навсякъде има две седмици почивка, в Унгария и Полша дават една седмица, а в Швеция - три седмици. У нас последната коледна ваканция беше 12 дни. Зимната ваканция е една седмица в 18 държави. Гърция, Кипър и Хърватия въобще нямат такава ваканция, а Франция и Полша дават по две седмици.

У нас за 2016/2017 зимната ваканция беше 5 дни за всички класове без 12-и, които почиваха само 3 дни. За пролетната ваканция се полага една седмица в 13 страни, в останалите почивката е между 4 дни (Полша и Словакия) и 3 седмици в Швейцария. У нас тази пролет беше 10 дни за всички класове и пет дни за зрелостниците.

Какво остава за учене? Броят на учебните дни е между 162 дни във Франция (без горните гимназиални класове) и 200 дни в Дания и Италия. В около половината страни се учи между 170 и 180 дни, в 15 държави и региони учебните дни са между 181 и 190, а се срещат и системи, където децата учат повече от 191 дни в годината. Най-разпространен е моделът, при който броят на учебните дни е еднакъв в началния и гимназиалния етап, но има и изключения, като у нас, в Белгия, Франция и Босна и Херцеговина малките учат по-малко, докато в Ирландия, Гърция, Кипър, Холандия и Полша е обратното - в горните класове учат по-малко.

У нас най-малките са с една от най-кратките учебни години - 163 дни за учебната 2016/2017, а за гимназиалните класове (без последния) учебните дни са били 185. Освен в Дания и Италия, над 190 учебни дни има в Чехия, някои германски провинции и Холандия.



Задължителният минимум



"Времето за обучение е ключов фактор в образованието на децата. Съществуват данни, че качеството на обучението и продължителността му оказват положително влияние върху постиженията на учениците и могат да компенсират слабости в техните възможности и желание да учат - отбелязват авторите на последния доклад за препоръчителния минимум в задължителната програма, който е за учебната 2016/2017 г.

Освен това времето, което се отделя за даден предмет, може да спомогне за повишаване интереса към този предмет, а и да подобри резултатите на децата. Тази положителна зависимост между времето за обучение и постиженията е особено ярко изразена при деца със специални образователни потребности, от имигрантски профил или по-слабо образовани семейства. Разбира се, много други фактори оказват влияние върху образованието, но продължителността на учебната година не може да бъде подценявана."

У нас в някои етапи на средното образование се учи наполовина по-малко часове, отколкото в други страни. В началното образование например - от първи до четвърти клас, у нас децата учат средно 472 астрономически часа на година, докато



в Дания часовете са над два пъти повече,



или 1051 (за целите на сравнението "Евридика" преизчислява учебните часове, които обикновено са между 35 и 50 минути в различните страни и етапи). По-малко в началния етап учат само в Румъния - средно 468 часа на година. Задължителният минимум в тази възраст надхвърля 900 часа и в Ирландия, Люксембург и Холандия. Докато в долната граница компания ни правят Хърватия, Латвия, Литва, Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора. Средното ниво е 734 часа.

В следващия етап - пети-осми клас, минималните часове на година варират от 637 часа в Хърватия до 1200 часа в Дания. У нас средно учебната година в този етап има 765 часа. В Испания, Холандия и Северна Ирландия също учебната година е над 1000 часа. Очевидно е, че тук повечето страни увеличават продължителността на учебната година в сравнение с началния етап, средно с 23%.

В България и Румъния обаче разликата е огромна - 60%. Има страни и с обратния модел - в Люксембург, Малта и Холандия препоръчителният минимум е по-висок в началните класове, отколкото в прогимназията. В някои региони на Белгия разлика няма, а в Швеция в целия курс на средното образование учебната година е с еднаква продължителност.

В гимназиалния етап препоръчителният минимум е 900 часа на година средно. Над 1000 часа учат гимназистите в Испания, Франция и Северна Ирландия. Най-кратка пък е учебната година в Малта - 775 часа, и Македония - 774. У нас в този етап е посочена само една година - девети клас, тъй като по конституция задължително образование е до 16-годишна възраст, а "Евридика" в случая изследва само задължителните години. Учебните часове в тази година у нас са 864.

-----------------

Промените в учебното време са все нагоре



Образованието е консервативна система и не обича честите промени - доказва го и пороят от възмущение, който посрещна проекта на МОН за ваканциите през следващата учебна година. Другите страни в Европа също избягват да променят продължителността на учебната година, отбелязва докладът на "Евридика". Където и да се правят промени, те обикновено са свързани с по-дълбоки реформи в системата.

Промени се наблюдават в Гърция, Франция и Унгария. В Гърция от миналата учебна година има само един тип целодневно начално училище и това променя продължителността на учебната година - повече часове в първи и втори клас и леко намаление между пети и девети. Като цяло броят на дните в учебната година се е увеличил. Часовете за четене, писане, литература, математика и чужди езици се увеличават в началния и прогимназиалния етап, а времето за природни науки е намалено. В гимназиалния етап пък вече няма определян централно минимум за различните предмети.

Ново законодателство има и във Франция. Промените бяха приети през 2013 г., но част от тях влязоха в сила през 2016/2017 г. В началните класове часовете остават без промяна като брой, но се преразпределят.

Най-малките вече задължително ще имат 36 часа в годината за гражданско и морално образование, а в трети клас се увеличават часовете по четене, писане и литература, отново за сметка на природните науки, но и на социалните науки и донякъде - на изкуствата. В прогимназията пък минимумът малко се намалява, най-вече заради интегрирането на два предмета в другите - индивидуална помощ и интердисциплинарни проекти.

В шести клас часовете за природни науки се увеличават значително благодарение на въвеждането на нова област в тях - технологии, както и заради нов предмет по физика. В прогимназията има и още промени - часовете по литература се увеличават, като в седми клас става задължително изучаването на втори чужд език, което е изместване с една година по-рано.

В Унгария през изминалата учебна година има нова регулация...

Виж цялата новина тук: в."Сега"

Автор: Йоана Петрова