Новини

Делегираните бюджети - ефекти върху заплатите и качеството на образование

Делегираните бюджети в училищата позволяват голяма гъвкавост при разпределението на средствата в общините. Това е така заради относително по-голямо финансиране на ученик на малките селски училища, които могат да получат до около два пъти повече средства за всеки ученик от големите. По този начин малките училища в неголеми населени места са компенсирани за по-голямата тежест на постоянните си разходи и липсата на икономията от мащаба, на която се радват големите училища, отбелязват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ, озаглавен "Финансиране на училищата".

 В изследването се посочват и няколко "пороци" на системата на делегирани бюджети, които би трябвало да се разгледат при бъдещото ѝ оптимизиране. На първо място, в нея е заложен

 ясен финансов стимул за задържане на ученици на всяка цена

 или записването и отчитането на деца, които реално не посещават училище. Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби.

На второ място, системата носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това

липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения

и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите, отбелязват от ИПИ.

Съществуват и значителни разлики в заплащането в сектор "Образование" между отделните групи по единни разходни стандарти, които от своя страна са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини зад по-ниското качество на образование в тях.

Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати

както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас, посочват от ИПИ. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Статистическите тестове за причините за по-слабите резултати от своя страна посочват, че

най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи.

Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейната среда, а по-скоро го затвърждават.

Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати.

Възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания. Паралелно с това

процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи.

Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища "на системи" в малки населени места...

Виж цялата новина тук: "Дневник"