Новини

Да не мислим в кутия, образованието не е това, което беше

- Г-жо Дукова, Законът за предучилищното и училищното образование беше приет на първо четене в парламента. Най-раз­го­ре­щени дебати обаче продължава да предизвиква въпросът за субсидията за частните училища и градини. Смятате ли, че сте се аргументирали добре, след като има напрежение сред родители и учители?

- Това наистина се оказа препъникамък в закона, който се опитва да предефинира философията на училищното образование като една саморегулираща се система - без централизация, без бюрокрация и която дава равен достъп до качествено образование. Тъй като това се превърна в доста сериозен проблем, искам да дам няколко аргумента в подкрепа на идеята за частните училища. На образованието не бива да се гледа като на социална услуга, а като на образователна политика и базисен принцип. Трябва да има конкурентна среда, която да води до по-добро качество. Европейската практика е по-скоро за стимулираща държавна политика на частните училища. Говорим за страни като Финландия, Швеция, Холандия, където тази подкрепа е на 100%. В Дания е 90%, Германия, Норвегия и Испания - на 85%. В Словакия пък е 75%. Там частните и публичните училища са равнопоставени, като под публични имам предвид общински и държавни. Винаги давам пример и с Франция, която има изключителна социална политика. Тя финансира и подкрепя частното образование на 100%.

- Много родители обаче се чувстват ощетени, учители пък попитаха как ще се контролират тези средства?

- Нека поясня, че този въпрос е поставен още през 2006 година с Нацио­нал­ната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. През 2009 година трябваше принципът, приет за финансирането - “парите следват ученика”, да се приложи и за частните училища. Има три решения на Комисията за защита от дискриминация от 2008 година, според които не бива да се провежда такава дискриминационна политика по отношение на частните детски градини и частните училища. Бъл­гария е законова държава и приложението на конституцията дори не подлежи на обсъждане. Ясно е казано, че образованието трябва да се насърчава и финансира. Така че не можем да гледаме на частните училища като на нещо различно. Те са реален сектор в системата на средното образование и изпълняват държавните образователни изисквания. Относно притесненията искам да кажа, че като че ли тук наистина борбата е за жълти стотинки, както преди няколко дни се изказа и един родител. У нас има 2630 училища. През 2010 година частните са 162, а към този момент- 99. 54 са били частните детски градини, а сега са 72. Така че тук говорим за малко над 13 милиона лева.

- Един от въпросите, който непрекъснато се обсъжда, е редно ли е при ограничените средства, които отделяме за образование, да се на­­сочват пари и към частни училища?

- Този 1% от парите няма да отиде никъде, ако не бъде отделен за частните училища и частните детски градини. Няма да бъдат разпределени от бюджета. Искам да поясня, че средствата ще бъдат само за издръжка и обучение. Ня­ма да даваме пари за материална база, за извънкласни дейности, за целодневно обучение. Също така трябва да кажа, че това е хипотеза, не е даденост. Силно се съмнявам, че всички частни училища или градини ще се включат в тази система, защото тя автоматично предизвиква много сериозен контрол, който е заложен в чл.10, ал.3 и в чл. 285, ал.3. Изби­рай­ки да се включат в бюджетното финансиране, няма да могат да събират такси за основна дейност, която се финансира за обучение по учебен план. Държавата е длъжна да си свърши работата. Става дума за деца на България, те не са частни, нито пък държавни. Това е причината и нашият закон е обърнат към детето. За да имаме качествено образование, трябва да променим философията. Затова се надявам да има консенсус по този закон, още повече че в него участваха над 600 човека.

- Другият голям проблем - единият учебник по предмет, за който настояват от БСП. Ще има ли достатъчно прозрачност, ако се избира от няколко учебника?

- Според сега действащия закон за Народната просвета изборът на учебниците е ограничен до три, а БСП иска отново да бъде един. Ние настояваме да има неограничен брой учебници по всички предмети. Това няма да се отрази на финансирането на подготовката на самите учебници, нито на тяхното съдържание. Всички те изпълняват националните програми по образование. Вярно е, че без качествени учители не можем да имаме добро образование. Но колегите от опозицията искат да сведат избора на учебник до това да бъде разпоредба единствено на Министерството на образованието. То да определя един учебник. Помислете дали е добре това? Нор­мално е издателства да представят учебниците си в училищата, важна е прозрачността. Но всеки един учител познава добре децата си в класа и знае кой учебник ще е най-добър за тях, че да получат знания. Така че изборът е едно от правата на учителите, което не трябва да бъде отнето. В този случай прозрачността е по-голяма. Затова според мен твърденията на колегите от опозицията се несъстоятелни. От европейските страни единствено Гърция използва по един учебник на предмет. Другите държави са с неограничен брой. Учителите са различни - едни са по-иновативни, други пък по-консервативни, но богатството на избора позволява да се избере учебник, който не само съответства на индивидуалността на детето и на неговите потребности, но и на стила на самия учител.

- Защо се отказахте да преобразувате ресурсните центрове? Според някои дори искате да ги закривате.

- Случаят е идентичен с този за задължителната детска градина за 4-годишните. Може би липсваше комуникация, въпреки че се срещаме непрекъснато с хора в различни градове на страната. Явно не успяхме да обясним добре това, което искаме да направим с ресурсните центрове. Думата “закриване” липсва в закона. Виждала съм графика на ресурсните учители. Те са по два часа в едно училище, след това в друго. Ние искаме грижата за детето да бъде адекватна и тя трябва да е на място. Засега остават държавни центровете, но те ще се превърнат в центрове за лич­ностно развитие, защото философията на закона е такава. Ние искаме да променим дейността им, за да функционират по такъв начин, че да посрещнат потребностите на детето с увреждания. Ако пък ученикът е с много сериозни проблеми, то може да остане да се обучава в център, а учителите да отидат при него. Това означаваше да се направи широко достъпна среда за тези деца.

- Ако нямаше протести, щяхте ли да се откажете?

- Нашата политика е да има качествено образование, но при по-широк консенсус. Ние не искаме да има конфронтации, целта ни е всички страни да са удовлетворени.

- Много неясноти има покрай въпроса за домашното образование. По какви критерии ще става, в каква среда?

- Заложили сме в закона наистина едно освобождаване на това образование. Знаете, че още преди време имаше родители, които изразяваха желание да обучават сами децата си. Това може да стане, само че при определени условия. Стандартите, които ще бъдат разписани за това обучение, ще бъдат категорични. Трябва да има ...

Виж цялата новина тук: Монитор

Автор: Яна Йорданова