Новини

Шумният фалстарт на реформата в училище

В следващите пет години технологичните умения ще нарастват по важност на пазара на труда по-бързо от всеки друг вид умения. Сред тях са тези за работа с AI, големи данни, мрежи, киберсигурност. Такива са очакванията на работодатели по целия свят според последното изследване за бъдещето на професиите на Световния икономически форум. Наред с технологичните умения обаче работодателите посочват като нарастващи по важност креативното мислене, устойчивостта, гъвкавостта и адаптивността към промените, любопитството и мотивацията за учене през целия живот.

 

Топ 10 ключови умения през 2025 г.

 С цел да подготви българските ученици за живота и за ерата на променящите се професии Министерството на образованието и науката (МОН) направи заявка за реформа още с началото на редовния мандат през януари.

"Образованието е в застой", констатира новият-стар министър образованието Красимир Вълчев в първите си изяви. И е прав - в последните няколко турбулентни години образованието трайно изпадна от приоритетите на сменящите се правителства.

"Прогнозите са, че днешните ученици ще сменят три пъти професиите си по време на трудовия си живот. Не работните си места, а професиите си, което означава, че постоянно ще трябва да се адаптират и да учат", коментира Вълчев пред БНТ.

С други думи, една от най-важните функции на училището става да превръща знанията в умения, които да са полезни на децата, да им помагат да се справят в среда на изключително бързи и често непредвидими промени.

МОН предложи да започне реформата от учебните програми и публикува концепция за промяната им през февруари. Те задават какво и колко учат учениците и определят как учителите им преподават.

В този документ МОН признава, че сегашната рамка кара учениците да заучават факти без особена връзка с това как те ще им послужат в реалния живот. Този извод от години прави и международното изследване PISA на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. В резултатите от него се вижда ясно, че българската образователна система изостава сериозно по отношение на формирането на т.нар. функционална грамотност - а именно доколкото учениците могат да прилагат на практика това, което учат в училище.

Последните данни от 2022 година показват, че резултатите на българските деца се влошават и в трите области - четене, математика и природни науки. А над половината български ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, четене с разбиране, осмисляне, аргументиране и вземане на решения.

 МОН предлага да преодолее тези дефицити, като смени фокуса на програмите към това знанията да формират умения и нагласи, вместо да се учи "за шестица". Идеята им е да се намали учебното съдържание, да се олекоти откъм фактология, за да се освободи повече време на учителите и учениците за практически упражнения. А и учителите да могат да избират подхода си според интересите и възможностите на учениците. Друга цел е предметите да развиват широк набор от компетентности, вместо да се залага на ранно профилиране и тясна специализация в гимназиалния етап, както е сега.

Притеснително висок процент от българските ученици са под
базовото ниво 

Министър Вълчев се аргументира пред БНТ така: "Не можем да прогнозираме как ще се промени светът. Но това, което с разумна доза увереност може да предположим, е, че професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения - солидна хуманитарна основа, математически умения и т.нар. меки умения. Колкото по-дигитални ставаме, толкова по-важни ще стават базовите знания. Широката основа."

В концепцията на МОН се слага и акцент върху развиването на социално-емоционалните умения на учениците и формирането на ценности. Действително редица международни изследвания правят връзка между успеха в работата и в живота и това как подрастващите възприемат себе си, как общуват с околните и света.

Социално-емоционално умения и ангажираност
с училището

Създателите на PISA ОИСР също публикуваха доклад за социалните и емоционалните умения на учениците на възраст между 10 и 15 години в над 20 държави по света (включително и България). В него те изследват няколко големи области и подчертават колко е важно за развитието на децата да умеят да разпознават и управляват собствените си емоции, да са мотивирани да постигат целите си, да проявяват емпатия, да си сътрудничат с другите, да поемат отговорност за действията си. Резултатите от проучването показват още, че учениците, които са любопитни, отговорни, упорити, имат по-добри постижения в училище. Тоест развитието на подобни умения прави самото образование по-смислено за младите хора.

Социално-емоционални умения и професионална реализация

Оказа се обаче, че министър Вълчев влага друг смисъл, когато казва, че училището трябва да развива емоционална интелигентност и да засили възпитателната си функция. В интервютата си пред медиите той обобщи тази цел като децата да "бъдат добри хора, граждани и личности" и я обвърза с въвеждането на предмет "Добродетели и религия" в задължителния учебен план.

Към това учителските синдикати добавиха собствените си екзотични идеи за въвеждане на оценка за дисциплина, пълна забрана за ползване на мобилни устройства и намаляване на дните за отсъствие по семейни причини. Според тях така ще се преодолее "безпомощността" на българските учители да въвеждат ред в класната стая. А министърът публично заяви подкрепа за това да се "даде повече възможност на учителите да дисциплинират".

Тези идеи взривиха обществения разговор и внесоха ново ниво на разделение сред хората (повече за дебата за и против задължителното изучаване на религия виж тук). Подмениха и смисъла на готвената реформа - в оригиналния документ не се споменава нищо за религията като фокус на промяната. А и в крайна сметка МОН се отклони от собствената си заявена цел - да подготвя гъвкави и адаптивни деца, готови да посрещнат предизвикателствата на технологичната и обществената промяна утре.

Дали създадената какофония е резултат от политическа сделка, стратегически завой към консерватизъм заради ветровете, които духат от Запад и Изток, лоша комуникация или комбинация от трите - не е ясно. Но ефектът е, че смисленият разговор - каква промяна в образованието е в интерес на децата - потъна.

Сега предстои МОН да публикува за обществено обсъждане и концептуалните рамки за учебните програми по отделните учебни предмети, включително "Добродетели и религия". Според първоначалната заявка визията трябваше да стигне до Народното събрание през май или юни, а промените да влязат в училищата от по-следващата учебна година.

В последните няколко месеца "Капитал" направи две заявки за интервю с министър Красимир Вълчев, за да разясни концепцията и намеренията си. И двете не бяха потвърдени.

Търсейки отговори, се обърнахме към експерти, които работят в областта на образованието и стъпват на дългогодишен опит, международни и собствени изследвания и наблюдения какво работи и в други държави.

"В свят, където машините извършват рутинни операции, добавената стойност на нас, хората, ще бъде в способността да формулираме проблеми, да правим нестандартни връзки и да оценяваме решения в широк контекст. Затова обучението трябва да стимулира креативно и критично мислене, вместо да възпроизвежда модели, които лесно могат да бъдат автоматизирани."

д-р Асенка Христова

 изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието

Политики на сляпо: когато идеите не стъпват на данни

Основната им критика към поредния опит за реформа е, че не стъпва на солидна емпирична база и реални данни, които да подкрепят политическите решения. "В текста на концепцията не се вижда да са цитирани данни и доказателства от изследвания, на които се базират идеите в документа. Това е и един от големите проблеми на начина, по който се правят политики в българското образование - предложенията идват без обосновка и ясни доказателства защо точно това са решенията, които ще повишат качеството в сектора", коментира Траян Траянов, изпълнителен директор на "Заедно в час", организация, която работи за равен достъп до образование на всяко дете.

 Д-р Лъчезар Африканов, който подготвя настоящи и бъдещи учители като преподавател в НБУ, добавя, че когато липсват конкретни данни и анализи, реформата се превръща в набор от хипотези, а не в стратегически процес. А това от своя страна води до хаос и риск да се внедрят политики, които няма да доведат до желания резултат.

Подобна загриженост изразява и д-р Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието. По думите ѝ "реформата е желана, но не и подготвена. Липсва предварителен и ясен анализ на реалната ситуация, няма визия как ще се случи промяната". А липсата на аналитична рамка и визионерско мислене според нея води до "безвремие" и усещане за непоследователност в системата. Христова посочва още, че при такава липса на основа "много лесно една добра идея може да се компрометира, защото не е подготвена, не е комуникирана, не е консултирана с участниците в процеса".

"Не е проблем, че се търсят нови решения, а че рядко им се дава време да покажат дали работят. Почти всеки министър отменя или променя мерки на предшественика си, понякога дори преди да има възможност да се оцени ефектът им. А образованието изисква време. В повечето развити страни съществува консенсус, че образованието трябва да бъде надпартиен приоритет."

д-р Лъчезар Африканов

 преподавател в НБУ, който подготвя бъдещи учители

Смислената реформа започва от инвестиция в учителите

Експертите подчертават, че реформа, която предоставя цялостна философия и стратегия за образованието, следва да обхваща не само съдържанието, но и методите на преподаване, оценяването и взаимоотношенията в класната стая. Тоест истинската реформа започва с ясното разбиране какво училище искаме да изградим и какъв тип знания и умения да притежават учениците, за да са успешни в съвременния свят.

Но освен стратегическо мислене такава промяна изисква смелост да се премахнат политическите влияния и да се постави акцент върху качеството на образованието и подготовката на учителите.

Според Траян Траянов същината на успешната образователна реформа започва с инвестицията в учителите - подбора, подготовката и последващата им подкрепа. Той подчертава, че преподавателите са най-същественият фактор за успеха на учениците, поради което системата трябва да привлича мотивирани хора в класната стая. Но освен сериозна университетска подготовка и практически опит те трябва да получат и възможности за надграждащо обучение след постъпване в професията.

"Не бива да разбираме промяна на учебните програми като “опростяване” и “намаляване на обема”. Една реформа би трябвало да тръгне от отговор на въпроса какво искаме от образованието - кои са тези знания, умения и нагласи, които учениците трябва да са развили накрая, за да бъдат успешни в живота. И след това да планираме как да ги развием - с какви учебни програми и планове, с какво учебно съдържание, с какви преподавателски методи."

 Траян Траянов

изпълнителен директор на "Заедно в час"

 Наред с това Траянов очертава и други необходими стълбове на реформата - съвременни учебни програми, адекватна система за оценяване, повече автономия на училищата, но и по-добра отчетност. Той е убеден, че повечето от тези промени са постижими в рамките на един управленски мандат, стига да има ясна и публично обяснена пътна карта. Както и политическа воля да се противодейства на интересите, които блокират всякакви опити за реална промяна.

Повече за конкретните предложения на МОН и коментарите на експертите виж...

Виж цялата новина тук: Капитал

Автор: Мария Дойкова и Зорница Стоилова