Новини

Планината, която още ражда хора

Успехите и провалите на българската образователна система имат както лични и социални, така и икономически измерения. Според проучване на Industry watch за предходната 2017г., ако в България нямаше отпаднали ученици, при същия темп на производство и потребление, икономиката ни ще регистрира допълнителен растеж в размер на 0.2% от БВП.

- Как Смолян изпревари всички други региони по качество на образованието.
- Зад успеха на планинския край стоят запазените връзки между хората и усилията на няколко десетки души.
- Въпреки липсата на пари и организация те показват, че когато се полагат усилия, битката за бъдещето на децата може да бъде спечелена.

Обобщенията често са коварни - те скриват най-доброто с калта на най-лошото. Например зад това, че българското образование (обобщено казано) е лошо, се крие успехът на Смолян, който през последните години има най-високи резултати на матурите, задържа най-много деца в училищата, намалява рязко броя на отсъствията и като цяло излиза много напред пред всички останали региони. Включително София, Пловдив, Варна, Стара Загора.За предходната година, отпадналите от образователната система са около 12.4%, като на отделни места в страната това число е в пъти по-голямо.
Целите за България според стратегията Европа 2020 са да имаме под 11% отпаднали ученици и според експерти е малко вероятно тази цел да бъде постигната.

Това не е случайност, нито статистическа грешка, а стабилен тренд. Обясненията за това са няколко. Смолян има силни традиции в образованието и активен общностен дух. Зад успеха обаче стои и един човек - непримирим директор на Регионалния инспекторат по образованието, който през последните години впряга всяка една обществена институция в това да работи за образованието на децата. Тази история е за него - Иван Муцевски, колегите му и всички, които с помощта си направиха Смолян и региона най-образованата част от България.

Дори и за МОН резултатите от статистиката са повече от неочаквани, като през последните месеци експерти на министерството посещаваха неколкократно областта. Дори и министър Вълчев отиде толкова далеч, за да посети училището в с. Късак, по думи на местните. За незапознатите - селото е с предимно помашко население, около 800 души по последно преброяване, и на около 5 км от гръцката граница. "Никой досега не е проявявал подобен интерес да дойде на терен", споделя д-р Светозар Любомиров, главен учител в училището в с. Неделино.

Числата не лъжат

Отпадналите ученици от системата са един от най-добрите измерители за това доколко системата успява да задържи, интегрира и да се обвърже с децата и семействата и България е за жалост един от лидерите в тази антистатистика в ЕС с близо 12.7% напуснали ученици, като последната година бе регистриран и първият спад от 2011 насам. Общо за страната те са 14 198 деца по последни данни на НСИ. Отново според тях област Смолян е допринесла към тази цифра с... 34 отпаднали от системата ученици - което е абсолютен рекорд за страната. За сравнение, област Ямбол - област със същия брой на населението, има 214, а Видин - с дори по-малко население, има 289. Важно да се отбележи, че все пак географските особености са важни - населението в област Смолян е силно разпръснато, в малки населени места и доста от децата трябва да ползват автобус в доста неблагоприятен терен. Областта също така има и сложен етнически и религиозен състав и е доста далеч по растеж от икономическите първенци на страната. И въпреки всичко това Смолян е на върха.

Така е и при всички други данни, които могат да се извадят за образованието в България. Броят на второгодниците (т.е. децата, повторили учебната година) при средно за страната 1.09% в област Смолян е в рамките на статистическата грешка - или 0.08%. Областта регистрира и най-много учители - 106 на 1000 при средно за страната 76 на 1000. Област Смолян е също лидер на зрелостните изпити през 2017, детронирайки дори и София. На матурата по БЕЛ учениците от областта достигат среден успех 4.42 при 4.22 за страната. Делът на двойките е 3% при средно за страната 8%. И всичко това са резултати, които се доказват като трайни през последните години.

Градеж върху камък

Почти всички представители на образователни или културни институции, с които "Капитал" се свърза, бяха категорични, че тези резултати стъпват на сериозни традиции - като уважение към учителя и силни връзки между хората. "Тук все още са запазени ценностите, децата имат стабилна ценностна система от баби и дядовци, няма го това арогантно отношение към учителя от страна на родители и ученици, както например съм виждала в други по-големи градове", споделя Диана Димитрова, която е директор на ОУ "Стою Шишков" в с. Тарън.

Училището е едно от елитните в областта и има център за проектно базирано обучение, развит с помощта на "Америка за България". Според г-жа Димитрова голям принос за това уважение има фактът, че в къщите на много от децата успешно съжителстват няколко поколения. "Подобна симбиоза е много рядка", смята Димитрова и допълва: "Но така родителите не са оставени сами, а няколко поколения работят с най-малките деца." От по-възрастни образователни експерти в областта разбираме, че уважението към учителя също е живо и с корени назад във времето. Царство България инвестира сериозни усилия през 20-те и 30-те години на ХХ век, за ограмотяването на населението в Смолянска област, като на места неграмотността тогава е била почти повсеместна. Затова и у хората фигурата на учителя все още е запазила представите за прогрес и просвета, каквито несъмнено са били младите и енергични учители, които са встъпвали навремето в длъжност в новооткриващите се училища на тези родопски надморски височини.

От вкъщи към училище с уважение

Д-р Любомиров също не пропуска, че между учителите и родителите има много силно взаимно уважение. Най-добре той илюстрира това с ромите в област Смолян, които са относително сходен процент с останалата част на България, "но учителите познават родителите на децата и ежедневно поддържат контакти с тях". По този начин родителите са убедени, че е в интерес на децата да посещават училище, и това посещение не е просто проформа, "за да се задържат дадени социални придобивки", категоричен е д-р Любомиров и съдейки по статистиката, няма причини да се съмняваме в неговите думи. Според него децата в планината имат и може би малко по-малко изкушения - като наркотици и ходене по заведения. "Но се опитваме да използваме това като предимство", допълва той.

Според придобилия световна популярност образователен експерт Кен Робинсън, "в центъра на образованието стои връзката между учителя и ученика". Затова и социалната тъкан в тези български планини, която учудващо за останалите части на България изглежда не само запазена, а дори просперираща, е основата, върху която училищата в областта развиват успешната си дейност в наши дни. Повечето от населените места в областта са малки и дори директорът на Регионалния исторически музей г-жа Таня Марева си признава, че "хората в града си се познаваме".
Всички тези дадености обаче биват изведени на съвсем друго ниво през 2009 година, когато Иван Муцевски застава начело на Регионалния инспекторат по образованието в Смолян. Той решава да използва близките контакти между хората и включва всички образователни, културни и обществени институции - инспекторат, училища, читалища, ансамбли, учители, филиали на университети и наред с това музеи, библиотеки, държавния архив и дори пожарната, полицията и военните. С времето той изгражда общност от хора начело на тези институции (които той нарича "съюзници"), като те си поставят за цел образованието на всяко дете. Според него е изключително важно децата да се докосват по всякакъв начин до знанието, за да могат да бъдат стимулирани.

Питайте какво вие можете да направите за вашата страна

Затова и всяка една институция е приела присърце работата с деца под една или друга форма. Всеки ученик в първи клас има посещение в регионалната библиотека, за да се запознае с нея, тя наред с това има свой детски отдел. В РИМ - Смолян, от 2009 година има музеен педагог, а дейностите на музея включват създаване на проекти за различни годишнини, конкурси за есета и пр. Пожарната също има собствена програма за изграждането на клубове "Млад огнеборец" по селата, с които участва на регионални и национални състезания. Примерите са безкрай. Но са добра илюстрация колко далеч може да отиде една общност, веднъж въвлечена да постави децата и тяхното развитие като приоритет.

Основен фокус на инспектората в Смолян през последните години е и развитието на учителите. От една страна, това е подкрепата за всеки преподавател, която той/тя получава, и според Димитрова "тук учителите нямат втора или почасова работа, а се стараем да имат само един фокус - училището и децата".
Това е и ехо от работата на Иван Муцевски, който пред сайта "България 2030" говори за нуждата от развиване на "педагогическа гравитация" - или група от мерки, които създават атмосфера, в която ученикът бива привличан към учебна дейност.

Думите му са произнесени и във връзка с проект на МОН, който стартира преди няколко години и се отнасяше за мобилни екипи, в чиито редици биваха зачислени социални работници и учители, които да издирват отпаднали ученици по домовете им. По думите и на специалисти инспекторатът работи изключително интензивно и за квалификацията на учителите. В областта се налагат все по-масово проектно базирани уроци, които са една от иновациите в българската образователна система. Те карат децата да изработват краен продукт, да работят заедно и да отчитат резултати. Например учениците в ОУ "Стою Шишков" по думите на Диана Димитрова ще работят по два проекта тази година - по емоционална интелигентност и гражданско образование, а крайните резултати ще бъдат ясни в края на годината. Същевременно в тяхното училище се провеждат и интердисциплинарни уроци, основно в сферата на природните науки - физика, химия, биология - едни от сферите, където българчетата доскоро имаха от най-ниските резултати в международен план.

Друга причина за успехите на образователната сфера в област Смолян е и борбата с отсъствията. Според неофициални данни, с които "Капитал" разполага, от 730 000 те спадат до 400 000 за периода 2009-2014. За същия период неучебните дни - поради грипна или дървена ваканция, също намаляват неколкократно. Това е отново резултат от усилията на Муцевски, според когото пропиляното време трябва да бъде ограничено по всякакъв начин. Комуникация с директорите и родителите е основният начин да бъде пресечено, за да може децата да бъдат в класните стаи и да бъдат ограничени и ненужните дървени и грипни ваканции. "Ключът към успешната образователна система е в ограничаване броя на извинените отсъствия и намирането на тесните места в системата", споделя той пред "България 2030". В момента Иван Муцевски е пред пенсиониране и работи като експерт в Министерството на образованието. Но образователната общност в Смолян продължава да функционира на пълни обороти...

Виж цялата новина тук: Капитал

Автор: Генадий Михайлов