Новини

Как математиката да стане за всички

Родители искат повече математически паралелки след 4. клас. Министерството на образованието и науката иска да "възпроизведе" школите по математика, да направи филиали на математически гимназии и да въведе задължителна матура по предмета. Бизнесът иска специализирани IT училища.

През последните месеци темата за математиката и това как повече ученици да развият уменията си по предмета често присъства в новинарския поток. Проблемът наистина е голям. Според последното издание на международния тест PISA над половината от българските 15-годишни младежи са функционално неграмотни по математика, т.е. нямат базови математически умения като това да пресметнат процент или да разчетат графика. България е на последно място в Европейския съюз по математическа грамотност. На изпита след седми клас учениците в повечето училища в страната не успяват да достигнат и половината от общия брой точки по математика. По данни на Института за пазарна икономика в стотици общини средният резултат е слаб (2).

Решенията на този проблем обаче не са в предлаганите в последно време идеи. Нито повечето места в математически паралелки за децата, които ходят на частни уроци, нито задължителната матура, нито специализираните училища ще ни помогнат да повишим математическите ния на българите. Пътят дотам е доста по-трънлив и минава през значително подобрение на подготовката на учителите, високи очаквания към тях и истинска реформа на учебните програми и планове.

 

Подготовката на учителите: само решаване на задачи

Най-важният фактор за успеха на учениците са учителите. От тяхната подготовка - университетско образование, допълнителни обучения, наставничество от опитни колеги, зависи дали ще успея да създадат атмосфера за учене в класната стая и да обяснят учебния материал по начин, който да стигне до децата и младежите.

Подготовката на българските учители куца значително. Много от тях дори не разбират материала, който трябва да преподават. В случая с математиката това не означава, че не могат да решават задачите. Ако видим план-конспекта на магистратурите и следдипломните квалификации в университетите, ще разберем, че фокусът е решаване на задачи, и то от училищния курс. Преподаването обаче е много повече от това просто да решиш задачите пред учениците. Преподаването е обяснение как се е стигнало до решението, какви други пътища до отговора има, как тези задачи намират приложение в живота. Математиката е откривателство, магия, музика, а ние я свеждаме до заучени алгоритми и абстракции, които очакваме учениците буквално да научат наизуст, а не да разбират.

За да не се свежда университетската подготовка на учителите по математика само до решаване на задачи, трябва да се определят минимум курсове (например анализ, линейна алгебра, комплексен анализ и/или др.), по които висшите училища да предлагат подготовка, и след като студентът си вземе изпитите, да има възможност да запише магистратура или следдипломна квалификация за учител по математика.

В повечето университетски програми на бъдещите учители също така не са засегнати никакви съвременни методи на обучение. Студентите в педагогическите направления нямат възможност да се упражняват в планиране и провеждане на интересни за учениците уроци. А днес има вече много инструменти, които могат да са им в помощ. Съществуват например приложения, които могат да илюстрират всякакви идеи и концепции в математиката, и още студентите биха могли да започнат да ги използват. Както между другото и калкулаторът. Съвременните калкулатори (т.нар. графичен или научен калкулатор) са дълбоко навлезли в учебните програми не само на запад, но и на изток. В България обаче свеждаме математиката само до изчисления и забраняваме употребата на калкулатора.

Би било добре също университетите да помислят как да мотивират учениците още от училище да станат учители по математика и да кандидатстват за тези специалности. А не просто да чакат кандидат-студенти.

 

Очакванията към учителите: да имат кредити

В България хорариумът за учител по математика в гимназия е 18 учебни часа седмично, което е 12 астрономически часа. Бърза справка по училищата извън България, дали на запад или на изток, показва, че минимумът е около 15-16 астрономически часа, а на места стига и 20. У нас освен това планирането на уроци в повечето случаи се свежда до използване на готово тематично разпределение и конкретен учебник - най-много да се планира кои точно задачи да се решат в часа. В държавите с високо ниво на образование учителите отделят голяма част от времето си за подготовка за часовете, за да съобразят преподаването си с индивидуалните нужди на учениците и да намерят най-подходящите материали и подходи, с които да обяснят материала.

В България не помага и продължаващата квалификация на учителите - допълнителните обучения, на които те ходят, след като вече са в училище. Те са длъжни да съберат определен брой кредити от тези обучения, но никой не гледа имало ли е полза за същинската работа на преподавателите. Издателствата на учебници например предлагат много такива обучения - получаваш по 1-2 кредита, за да разбереш промените в новите учебните програми. Как точно обаче разбирането за тези промени ме прави по-добър учител? Защо това обучение заслужава точно 1-2 кредита? Министерството на образованието и науката поддържа тази порочна система и не стимулира учителите да търсят наистина качествените обучения.

Всяко училище би могло да предложи смислен план за квалификация на учителите по математика, който е обвързан с резултатите на учениците. И да се води не от това колко кредита дава обучението, а дали наистина ще помогне за по-ефективно преподаване и учене. А държавата би било добре да създаде ефективна система за мониторинг на настоящите обучения, за да стане ясно кои от тях работят за по-високи резултати на учениците и кои са само спа почивки.

 

Учебните програми и планове: малко часове и препускане

Част от причините за ниското ниво на математически умения се крият и в българските учебни програми и планове. В гимназия часовете по математика са по три на седмица в 8. и 9. клас, а от 10. до 12. клас стават по два часа на седмица. В прогимназиален етап - 5., 6. и 7. клас са по 5 часа седмично. Математическите гимназии имат възможност да добавят повече часове, но това не е факт във всички училища.

Този брой часове не отговаря на важната роля на математиката като наука, която е основа на много други. Занапред с бързите темпове на развитие на AI и определянето на критичното мислене като едно от ключовите умения на XXI век часовете по математика би трябвало да са повече. В момента в гимназиалните класове буквално се препуска през материала. Ако искаме децата да го разберат наистина, трябва да решим какво ще сменим в учебната програма, така че учениците да имат възможност да задълбочат разбирането си и да упражнят и приложат наученото, най-добре в реален контекст.

Както и да преосмислим националните си изпити - националното външно оценяване (НВО) след 4., 7. и 10. клас и матурите след 12. клас. Те нямат смисъл в сегашния си вид. Повечето въпроси са с избираем отговор, което прави анализа невъзможен - как да знам дали ученик наистина разбира или случайно е посочил правилния отговор. Ако вземем за пример НВО след 7. клас - 65 точки (от общо 100) се получават от въпросите с избираем отговор...

 

 

 

Виж цялата новина тук: Капитал

Автор: Иван Петров