Новини

Надежда Радулова: Всичко тръгва от умното четене

„Идеята ни беше да направим учебник, който да е подходящ за съвременните млади хора,  за тийнейджърите, за новото поколение читатели, което е доста по-различно от нашето”. Казва Надежда Радулова, преводач, поетеса по повод учебника за 11 и 12 клас по британска и американска литература LitUps! на издателство „Просвета”, на който тя е редактор.

Откъс от разговора с Надежда Радулова можете да чуете тук

Казва го в отговор на нашия коментар, че това е учебник, на който не сме попадали като съставяне, стил и широта, в който литературата е представена в симбиоза с изобразителното изкуство, музиката, театъра, киното. Радулова продължава защо и как е създаден този учебник и прилежащите му учебни тетрадки и защо е толкова различен. „Всичко тръгва от четенето, от умното четене, което носи наслада, а това е фундаментално, но и сложно постижимо умение. В първи клас се случва донякъде автоматичното му овладяване. Но това е недостатъчно. И в училище, и вкъщи трябва да се полага

грижа за създаването на истински независими читатели,

които да разбират това, което четат. Тази грижа за читателя е важна и при изучаването на чуждия език. А като се замислим, няма по-жизнена форма и по-богат израз на съществуването на един език от литературата. Съществува погрешна нагласа, че езикът на литературата е елитарен, неприложим, лишен от живот… Напротив! Тъкмо в литературата може да се проследи израстването на даден език, както и оцеляването на най-жизнеспособните му „клетки”, които през различни епохи свързват съзнанията на милиони езикови носители в една своеобразна „общност”. Литературата е съединителната тъкан между мен и всичко, което е преди и след мен. По страниците на една книга има повече живот, отколкото на улицата – в крайна сметка литературата засега е единственият начин да увеличаваме биографичното си време – да сме едновременно актьори от трупата на Шекспир, да пътешестваме с Керуак и Нил Касиди, да заселваме Марс и да пишем заедно с Бредбъри Марсианските хроники.” Описва Надежда Радулова гледната си точка в изучаването на литературата, но се връщаме в конкретната тема за този, наистина, забележителен учебник като подход и грижа към младите.

„Когато събрах този наистина силен екип - Мадлен Данова, професор по американистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Райна Костова, дългогодишен учител по английски език в Първа английска гимназия в София - много се зарадвах, че идеята за такъв тип учебник намери подкрепа. Така направихме концепция, според която класическите и съвременните текстове съществуват в учебника в един по-широк социален, политически, културен и субкултурен контекст. Контекст, в който границите между висока и популярна култура са доста еластични, а читателската реакция на учениците е по-важна от „клубните” правила на литературния канон. Затова

в LitUps! Шекспир е редом до Стинг,

Колридж, Айрън Мейдън и филмът „Карибски пирати”, се засичат в един урок, обединени от образа на Стария моряк, Катрин от „Брулени хълмове” „пее” с гласа на Кейт Буш, Дилън Томас – с този на Боб Дилън, Шел Силвърстийн и Мариан Фейтфул въвеждат учениците в жанровите особености на романтическата балада, а „Син жасмин” на Уди Алън е вход към „Трамвай Желание” на Тенеси Уилиямс. Разбира се, заложихме и прагматична цел в учебниците и в учебните тетрадки като включихме упражнения, чрез които учениците да се подготвят за матурата, кандидат-студентския изпит по английски език в Софийския университет, за TOEFL, за сертификатните изпити на Кеймбридж и пр.”. Художник на изданието е Петко Минчев с великолепните си илюстрации. LitUps! Спечели бронзов медал на Франкфуртския панаир в конкурса за най-добър европейски учебник – сериозно и авторитетно признание.

През цялото време, докато сме заедно си говорим за образование, за четене, но най-вече за приобщаване на децата, на младите хора към вълнението, което дава литературата, независимо на какъв език. Говорим си и затова как може да се преодолеят стереотипите, които е преживяло нашето поколение, а и следващото, нейното.

„В България се е наложил консервативен модел на преподаване

в средното училище, който се опитва да приучи учениците да „консумират” литературата с литературоведски „прибори”. И естествено – неумението на тийнейджърите да се справят с тази задача ги отблъсква от литературата, уврежда и без това нестабилните им читателски навици, произвежда един вид „читателско разстройство”.  Затова ние предлагаме в този учебник инструменти за четене и анализ, които да създават у тийнейджърите усещането, че плуват в познати води. Например в урока за „Големите надежди” на Дикенс учениците влизат в кожата на Пип и за домашно пускат туит или постинг във фейсбук с впечатление от първата си среща с мис Хавишам и Естела. Пътешествайки с Кийтс и Шели, се учат да правят финансови бюджети на пътувания.  Темата за робството в американската литература е добър повод да водят блог, в който да коментират трафика на хора днес и съвременните форми на дискриминация. Всичко това освен че развива чуждия език, изгражда и естетическа и социална чувствителност у тийнейджърите”. Разказва Надежда Радулова, сякаш споделя ученическа игра, в която се преминава през времето, за да откриеш това, в което живееш като фентъзи, в което се превръща учебният час или въобще учебната програма. Но има условие, да го поискаш като екип на уж традиционен учебник, като учител или просто като любознателен гимназист.

Двата учебника за 11-ти и 12-ти клас са предназначени за гимназиите с профил английски език. Радулова е приятно изненадана, че учебниците са избрани за ползване и в класове, където английският се изучава като втори чужд език. „Явно учителите харесват методиката и разнообразните подходи. Структурата на учебника е много пластична. Позволява да се изберат и работят само определени теми или дори отделни задачи и проекти. Учителят има избор, учениците също. Какво по-хубаво от това… Така е измислено, че хората, които ползват системата, да се чувстват едновременно свободни и мотивирани”. Казва Надежда Радулова и споделя, че  много й се иска да има такъв учебник и по българска литература, но се опасява, че няма скоро да се случи.

Радулова е носител на наградата „Кръстан Дянков” на фондация „Елизабет Костова” 2009 г. за преводите й на „Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” от Сам Савидж и “Човешкото петно” от Филип Рот. „Има великолепни преводачи на български, има и много провалени книги благодарение на некадърни хора, заели се с превода им. Големият проблем, свързан с лошите преводи, не произтича от степента на владеене на чуждия език, а от степента на невладеене на българския език. Не трябва да забравяме обаче, че преводаческият труд е ниско заплатен и че дори когато се работи с преводачески субсидии, много често значителна част от целевите средства се отклоняват за други издателски разходи. Разбира се, съществуват издателства, които развиват политика за подкрепа на преводачите и осигуряване видимост на техния труд, но аз говоря  за масовия случай. Освен ниските тарифи и често пъти кратките срокове, влияние оказва и фактът, че инстанцията на редактора от години е пренебрегвана.

професията редактор вече е заслужила място в „червената книга”

на изчезващите професии. И така – когато се работи бързо, за малко пари и без редактор, не може да очакваме приличен резултат”. Категорична е Надя Радулова и продължава, споделяйки своя опит: „Като преводач съм изключително благодарна на две редакторки - Димитрина Кондева и Жени Божилова, светла й памет. Деми беше първата ми редактора – от нея научих нещо ключово в превода – как да се саморедактирам преди редакция. И как да се уча от бележките на редактора. А Жени пък беше изумителна в умението си да работи с нюанси, така че хем да се запази отпечатъкът на преводача, хем текстът да се освободи от сянката на многомесечния преводачески труд, да „прогледне” и да заживее собствен живот. Всъщност Жени Божилова великолепно акушираше разделянето на превода от преводача, така че издателят да получи един продукт, освободен от следите на зависимост и собственическо чувство, което неминуемо развиваш, когато живееш с една книга и един автор половин година и повече. Що се отнася до собственото ми писане, никога не съм попадала на редактори, които да са истински строги с мен, както би ми се искало. За сметка на това, аз като редактор съм доста взискателна и за щастие попадам на автори, които явно ме избират точно заради това”. Самата Надя има издадени стихосбирки „Онемяло име“ (1997), „Алби“ (2000), „Памук, стъкло и електричество“ (2004), „Бандонеон” (2007), книгата за деца „Чудна азбука”, носител е на наградата за поезия „Иван Николов”. В момента завършва следващата си книга. В контекста на разговора ни за поезия споделяме неин стих

„Балканите са дъно на отдавна пресъхнало море…”,

който по особен начин ни е развълнувал, дори натъжил като хора от този край на Европа и света. Но Надя Радулова внася изключителна ведрост: „Човек може да се натъжи, на което и място по света да живее. Различни ще са причините, различен ще е ландшафтът,  пресъхналото море, което да го натъжи. Онзи ден попаднах на едно видео в YouTube, дори поставих връзка към него във фейсбук профила си, в което актьорът Бил Мъри с каска на главата е застанал насред една строителна площадка и чете стихотворения на работниците по време на почивка. Стихотворенията не са съобразени нито с мястото, нито с контекста, нито с аудиторията. В началото строителите като че ли се чувстват малко неудобно – ново им е, чоглаво… 

Виж цялата новина тук: въпреки.com

Автор: Зелма Алмалех