Новини

Марин Гинев: И в други държави учениците имат трудности с остарели думи

- Г-н Гинев, кажете как дойде всъщност идеята за появата на този речник?

 

- Жена ми е учителка по български език и литература и напоследък се шегува, че вече не преподава „Под игото“ на учениците, а го превежда. Това е съвсем нормално, защото езикът на XXI век се различава от този този на XVIII и ХIX век, както и от произведенията от нашата класика, които учениците изучават от този период.

Това не е проблем единствено на българските ученици. В Англия издават речник с остарелите думи на Шекспир, в Германия - с тези на Гьоте, а в Русия - на Пушкин. Те са автори от класиката на тези два века.

Можем да обърнем ситуацията. Ако Иван Вазов попадне между съвременните ученици и те го попитат има ли айфон и таблет, колко лайка е събрал във фейсбук за последното стихотворение, което е постнал, той също ще се почувства като в небрано лозе.

Нормално е за два века езикът да се е променил много. Много от остарелите, диалектни думи са изчезнали от разговорния език и са преминали в пасивната лексика, затова и учениците няма откъде да ги знаят. За да могат да вникнат в епохата и да усетят творбите, душевността, мислите на героите, да си обяснят действията им, трябва да има кой да им обясни думичките. В противен случай стават много комични неща.

- За какви комични ситуации се сещате? Дайте пример.

 

- Една ученичка цитира Калина от баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков като вместо „Калина казва: Привечер се връщах с бели менци от чешмата“ тя пише „Привечер се връщах с бели меци от чешмата“, защото менци ѝ е напълно непозната дума за разлика от белите мечки.

Един колега ми разказва, че подготвя своя племенница за изпита по история и чете с ужас „Хан Аспарух е грешка на рода Дуло“. Той пита къде го е прочела и тя му показва учебника си, където пише, че Хан Аспарух е издънка на рода Дуло. Съвременният ученик приема жаргона „издънка“ като гаф, като грешка и не може да разбере в какъв смисъл е употребен (б.а.„потомък“ на рода Дуло).

Това постоянно се случва с произведенията на нашата литературна класика. Те отблъскват учениците, ако не им бъдат обяснени всички думи. Проблема го има и в другите страни, но ние сме кръстопътна държава и имаме страшно много турцизми, думи с арабски и персийски произход, такива от съседните държави – румънски, сръбски, албански, гръцки. В повечето случаи те са излезли от активна употреба, учениците няма откъде да ги знаят. От друга страна основните езици, на които българската интелигенция от Възраждането е чела вестници, са били френски и руски. Когато тези думи идват от френски и руски в нашия език, по българските фонетични закони те се променят, като им се слагат български наставки. Дори и човек да знае съответния език, му е трудно да се ориентира каква е думата.

- Речникът обхваща произведенията между 6-и и 11-и клас. Как подбрахте кои от тях да включите?

 

- Речникът е структуриран на базата на авторите и произведенията, които се изучават от 6-и до 11-и клас според училищната програма по литература. Аз ги прочетох отново, извадих всички думи, които прецених, че са остарели и непонятни за учениците. Те включват от Паисий Хилендарски и „История славянобългарска“, до Алеко Константинов - „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“, още „Записки по българските въстания“, „Под игото“, „Немили-недраги“, стихотворенията на Ботев и Добри Чинтулов. Със стихотворенията нещата са по-лесни, тъй като там има по няколко непознати думи, но в един роман като „Под игото“ те са страшно много.

- Какви трудности срещнахте при съставянето на речника? И по-точно при превода на някои думи?

 

- Основно търсих думите в прекрасния 6-томен речник на Найден Геров на българския език. В него има 80 хил. думи и страшно много пословици и изречения, които са обяснени. Някои думи се оказаха от диалектите на българските общности, които и Найден Геров не е знаел. Някои непознати думи ми се наложи да ги търся в съседни държави – имаше с румънски произход, от диалекта на българите в Бесарабия или в Украйна. Това показва колко богат е бил езикът на тогавашните българи.

- Сам ли работихте и колко време ви бе необходимо до достигане на крайния резултат?

- Работих сам, не е чак толкова обемна работа. Прочетох произведения, които отдавна не бях, но вече с друга цел – да извадя и обясня остарелите думи. Работих месеци, не помня вече колко, но ми беше забавно и не съм ги броил.

- Смятате ли да направите втора част?

- В речника има около 1000 думи, но е много вероятно скоро да добавим още, защото все повече думи изчезват от разговорния език. Това е електронен ресурс и е много лесно да го допълним, добавяйки нови думи. Идеята беше всеки ученик и учител в България да си го изтегли, където и да се намира, дори и извън страната. На нас може да ни се вижда ясна, или пък на сегашните ученици от 6-7 клас, но на следващите може да не е и затова ще я вкараме и нея.

- Каква е целта ви и на кого ще помага повече – родителите, децата, учителите?

- На всички, защото младите учители и родители не са наясно с диалектните и остарелите думи, няма откъде да ги знаят. Освен това децата първо питат вкъщи какво значи някоя дума и родителите трябва да могат да отговорят, иначе респектът намалява.

- Според вас каква е причината една част от родителите и децата да не са запознати с възрожденските думи?

- Това е естествен процес, езикът е нещо живо и постоянно се развива. Някои думи, които назовават предмети, които вече ги няма, изчезват. В пасивната лексика се появяват постоянно нови думи и езикът се обновява.

- Каква роля имат за това и чуждиците, които навлязоха толкова в езика ни през последните години?

- Според мен навлизането на чуждиците е един естествен процес, има ги във всички езици и не виждам нищо лошо в това. Знаете вица за Александър Тодор Балан, който е един от най-изявените радетели за вкарване на български думи за всичко. Иначе отиваме на варианта с него и да наричаме кибрита „драсни-пални клечица“. Ако търсим български думи за всичко, ще стане смешно. Как бихме нарекли иначе „лазера“. Това са международни думи, не сме го измисли ние, за да го кръстим.

- Кой ви беше най-забавният моменти и на кое произведение се забавлявахте най-много?

 

- Естествено, че на „Чичовци“, то е много смешно. Да не говорим, че някои описания на Вазов и Захари Стоянов са безумно комични, защото като натрупаш в едно изречение няколко непознати думи, диалектни думи или турцизми, става страшно.

- Имате ли любима дума?

- Например думата „лозинка“, чийто корен води към лоза, всъщност означава „парола“, така че Вазов би трябвало да ни пита „Каква е лозинката за твоята поща?“ Попадне ли той в един съвременен клас, на какъв език ще си говорят с неговия патетичен, украсен език и нашите ученици, които говорят един много странен жаргон? Но това е нормално, за два века нещата много се променят.

Сега, като чета, отново много се смях на „чифтесакалия“ - турска дума, малко модифицирана, това е човек със раздвоена брада като ген. Гурко. Чифте е от чифт, но сакалия не знаех какво е. Има и странни оръжия с турски имена. Като ученик не си записах защо героят от „По жицата“ се казва Петър Моканина, това всъщност е румънската дума за овчар...

 

Виж цялата новина тук: в. "Монитор"

Автор: Стела Маринова