Новини

Защо българската образователна система не е сред водещите

Повод за настоящото разглеждане са изказвания на отговорни за образованието хора, които констатираха в телевизионни изяви, че поне 17% от неуспяващите в образованието са деца на добре осигурени родители. Според нас в бъдеще тези 17% ще се увеличават въпреки правителствените усилия да се представи образованието и науката като основен държавен приоритет.
Като дълго занимаващи се с точни науки разгледахме вариантите за класиране на образователните системи. Най-подходяща ни се стори класацията чрез индекса на образованието EI (Education Index), който заедно с БВП и жизнения стандарт е част от Индекса на човешко развитие, публикуван всяка година от ООН. От нея се вижда, че държави с по-лоши природни дадености (Дания, Норвегия, Ирландия) имат много по-добри показатели във всички посочени значими фактори.
Друга измервателна система е Международната програма за оценка на постиженията на учащите се PISA (Programme for International Student Assessment). Тя оценява знанията на учениците и възможността те да се прилагат в практиката чрез тестове. Според резултатите, публикувани през 2015 г., в класирането на образователните системи води Южна Корея, следвана от Япония и Сингапур. България е едва на 43-то място. Ето как се обясняват резултатите на водещите страни.

Южна Корея
2015 е годината на издигане на Южна Корея като образователна система щ1 в света. Тя успя да измине своя път от втора до най-добрата за три години. Корея постигна това по две причини. Първо, там вярват в усилената учебна работа. Децата прекарват седем дни от седмицата в училище и учат старателно всичко, което влиза в учебната програма. Второ, Южна Корея влага много пари в образователната си система. Годишният бюджет за системата е малко повече от 11 милиарда долара.

Япония
Японската образователна система заема втора позиция. Комбинацията от строга работна етика и иновационни технологии играяе важна роля в нея. Децата имат достъп до ресурси, които повечето други ученици нямат. Друг фокус на японската образователна система са извънкласните дейности. Клубовете по спорт, шахмат и др. са доказали повишаването на образователната стойност на училищната система. В Япония почти всички ученици участват най-малко в един клуб.

Сингапур
Сингапур е номер три в списъка на образователните системи през 2015 г. Системата на страната за основно образование се кредитира добре, което позволи на Сингапур да отскочи с две места напред. Най-впечатляващо за образователната система на Сингапур е, че тя е построена от нулата. Друго невероятно нещо за Сингапур е, че там се измести фокусът от традиционните училищни задачи за механично запаметяване и повтаряне към по-задълбочено образование. Концептуалното обучение и проблемите вече играят важна роля в Сингапурската образователна система. Изисква се учениците да решават проблеми и ролята на учителя е да им помага.

Хонконг
Хонконг е възприел голяма част от образователната си система от Обединеното кралство. Образователната система се ръководи от Департамента за социални грижи към правителството. Всички нива на образование в Хонконг работят съвместно, което създава цялостен образователен опит.
От краткото описание на водещите образователни системи се вижда защо българската система заема едва 43-то място. В България не се работи методично по нито един фактор, който би могъл да издигне равнището на образованието.
Кои са вътрешните фактори,

пречещи на родното образование

На първо място, няма последователно внушаване на възможността за постигане на успехи чрез интелектуален труд. Като се изключи непрекъснатата пропаганда за "късмет" в живота (лотария, тото, конкурси за красота или за "мускули" и т.н.), дори модерните технологии се използват повече за игри. Интернет се използва повече за "буквално преписване", а не за получаване и "преработване" на знания. Това се дължи на преобладаващото педагогическо мнение, че до 16-18 г. трябва "да се трупат знания", защото паметта още не е обременена, а "преработването" им ще остане след тази възраст. Да, ама не. От простото запаметяване, без мисловна или емоционална преработка, след две седмици остават не повече от 20% от наученото. Обърнете внимание, че дори в Сингапур са достигнали до този извод, макар че за това настоявахме в наши публикации още в далечните 70-те и 80-те години на миналия век.
Настоявахме по онова време и за съвместна работа на всички образователни нива. Ако от време на време в училище влизат професори и видни производствени специалисти, въздействието на науката и производството ще влияе много по-силно върху психиката на учениците, а и ще неутрализира до някаква степен вредното медийно влияние.
Друг съществен недостатък е, че не се акцентира върху непригодността на необразованите да се впишат в непрекъснато развиващия се свят. Това означава, че педагогическо задължение е "да втълпи" необходимостта от

самообразование през целия живот

Училището е само "първите стъпала" на човешкото самоусъвършенстване и тези първи стъпала трябва да са предимно в областта на креативността, а не на знанието.
Навремето настоявахме (и сега мислим така), че образователната система е по-подходяща за създаване на професионална компетентност, отколкото учебните центрове в производството. Следователно отделните фирми трябва да участват в съставянето на учебните планове и програми на професионално профилираните училища. Учебните планове на такива училища трябва да имат най-много 60% задължителност (основните учебни предмети) и 40% свободно "моделирани" според изискванията на регионалните работодатели (които могат да участват и в учебния процес).
Според нас изобщо не са развити системата за прогнозиране "климата" на трудовия пазар и системата на "обмяна на информация" между образователната система и пазара на труда (на национално и на регионално ниво). От липсата на тези системи се получава постоянният упрек, че "образователната система" не подготвя квалифицирани кадри.
Следващ недостатък е възгледът, че образованието зад граница дава по-големи възможности за "адаптиране" към живота там. Това внася в подсъзнанието усещането, че България е страна без бъдеще. Няма да пишем за такива висши чувства като "носталгия" и "патриотизъм", ще кажем само, че не всичко се купува с пари и всеки от първото поколение икономически емигранти си търси извинение от рода "в България щяхме да бъдем много по-зле". Докато младата българска интелигенция "не си намери мястото" в родината, България постоянно ще "буксува" икономически. И все пак има млади хора, които "влизат" в науката със средни заплати 500-600 лева и "правят наука", което е надежда за България, и училището трябва активно да пропагандира тези примери. Това според нас е истински патриотизъм и правителствата трябва да го подпомагат с дела, а не само с думи. 
На последно място е необходимостта от

подходящи преподаватели

и лектори. Те не трябва да "оцеляват" някак си (т.е. да не се налага да си "доработват" допълнително). Трябва цялата им креативност да бъде насочена към учебния процес. Това означава, че трябва да имат призвание да учат другите, като освен това са склонни към постоянно самоусъвършенстване с темп...

Виж цялата новина тук: "Дума"

Автор: Иванка Топалова и Жак Асса