Новини

Всеки трети осмокласник се чувства аутсайдер в клас

30% или всеки трети от българските ученици на 15 години твърди, че се чувства като аутсайдер в клас. За страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)  този дял е едва 17 на сто.  Това показва поредното изследване на PISA за физическото и емоционално състояние на учениците.
Същевременно 68 на сто от българчетата споделят, че са част от живота на училищната общност. За страните от ОИСР този процент е 73. Децата, които се чувстват като аутсайдери в клас обаче, имат с 22 точки по-ниски резултати по природни науки в PISA, отколкото на 15-годишните, които се чувстват част от училищния живот. 
Повече от половината български ученици на 15 години  - 61% пък се притесняват да не получат ниски оценки. Същият страх изпитват и две трети от техните връстници в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Момичетата показват по-висока тревожност за постиженията си в училище. 

55% от българчетата пък споделят, че се безпокоят, когато предстои да бъдат изпитвани, дори и да са добре подготвени. Също така 62% от децата посочват, че стават нервни, когато не знаят как да се справят с конкретна задача. 
ОИСР публикува днес доклад с данните от проучването, проведено през 2015 година. Информацията в него отразява самооценката на 15-годишните за тяхната удовлетвореност от живота, очакванията за бъдещата им реализация и техните притеснения.
Авторите на изследването са помолили учениците да оценят живота си по скала от нула до 10. Почти 43 на сто от българчетата са напълно удовлетворени от живота си. На другата крайност са само  14% от попитаните. Те са избрали стойности от 0 до 4, което означава, че не са удовлетворени.  Средното ниво на удовлетвореност за децата от страните в ОИСР е 7,3, като при българчетата резултатът е сходен - 7,4. 
Проучването обаче отчита разлика в отговорите на момичета и момчетата. Малките мъже са 
са по-доволни от живота си, като това важи както за страните от ОИСР, така и за България. Образователните постижения в клас пък оказвали слабо вляние върху чувството за удовлетвореност от живота на учениците. Това важи както за отличниците, така и за двойкаджиите. 
Момичетата посочват по-често от момчетата, че се стремят към високи оценки в училище. Същевременно те по-рядко определят себе си като амбициозни. 
59 на сто от българските момчета и 56 на сто от момичетата твърдят, че желаят да бъдат най-добри във всичко, което правят. За ОИСР процентът на амбициозните момчета е 68, а на момичетата – 62. 
От голямо значение за амбицията на детето да успее е неговият социален статус. В почти всички страни децата с по-нисък социален статус показват и по-малки амбиции за успех. Учениците с по-силна мотивация обикновено декларират, че са и по-удовлетворени от живота си. 

Спортуващите с

по-високи постижения 

Колкото по-често спортуват децата, толкова по-високи оценки получават, показват още данните от изследването. По този начин се откроява пряката връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище
15-годишните са питани също как прекарват времето си извън училище. 66 на сто от българчетата посочват, че се занимават с някакъв спорт преди часовете, а 69 на сто – след това. За страните от ОИСР този процент е по-нисък – съответно 43 и 66 на сто. Момчетата проявяват по-голяма физическа активност от момичетата.

Изследването показва също, че в много страни физическият или вербалният тормоз е често явление. Тези данни са „измерени“ през очите на жертвите – самите деца са споделяли колко често са били подложени на тормоз. Кибертормозът...

Виж цялата новина тук: в. "Монитор"