Новини

Стига политиканстване на гърба на децата

Ще доживеят ли учители, ученици и родители нов просветен закон? Как се отсяват добрите идеи сред 729-те предложения на депутатите? Кои са най-парливите теми в проектозакона, по които партиите трудно ще постигнат съгласие? И как ще се промени философията на обучението в училище след приемането му? "Стандарт" потърси отговорите от председателя на образователната комисия в Народното събрания - депутата от ГЕРБ Милена Дамянова.

Да не приемем просветния закон ще е партиен саботаж, смята Милена Дамянова

- Г-жо Дамянова, дебатите по законопроекта за училищното образование тръгнаха бавно, около час се спори само за името му. Това породи съмнения, че вероятно няма да бъде приет тази сесия и влизането му в сила ще се отложи. Имате ли "план Б"?
- Задачата, която сме си поставили, заедно с партньорите ни от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, е законопроектът да стане закон до края на лятната сесия. Затова сме предвидили и много извънредни заседания, предстои такова извън София. Те са изцяло публични. Депутати от левицата като че ли не искат да работят по цял ден върху закона, но това очаква от нас цялата професионална общност, заедно с родителите и учениците. Така че, дискомфортът за колегите си заслужава. С този закон ясно заявяваме, че образованието е приоритет и трябва да покажем, че имаме политическата воля да приемем закона. В противен случай ще означава, че целта е била образованието на децата ни да се използва само като средство за политиканстване и партиен саботаж. Вярвам, че колегите от опозицията ще работят активно, а няма да търсят мотиви да отлагат.

- Към проекта има над 700 предложения от депутати, кои от тях бихте приели?
- От тези 729 предложения една част са технически. Близо половината са предложения от колегите от БСП и са внасяни по два пъти. За съжаление, този подход прилича само на процедурен ход за бавене и протакане. Разбира се, когато се води професионален дебат може да се постигне консенсус. Например по член 4 - за българите, които живеят в чужбина, и за осигуряването на обучението на децата им по български език и литература, история и география на България. Или при член 3, в който са записани принципите на законопроекта. Тук ще дадем възможност на експертите да предложат един общ текст, защото има резонни предложения от колегата Янаки Стоилов от БСП. Да, ГЕРБ прави реформата в образованието, но търси конструктивна подкрепа за нея. Но и колегите трябва да си дават сметка, че всяко забавяне на този закон се отразява на поколения български деца напред и носят отговорност за това.

- Има предложение на депутати от Реформаторския блок частните училища, които ползват държавно финансиране, да приемат 20% от децата без такси. Бихте ли го приели?
- Това предложение тепърва ще се обсъжда в комисията. Трябва внимателно да го огледаме предвид опасността тази възможност 20% от децата да се обучават без такси да се отрази на таксите на другите деца. Това може да е един сериозен аргумент частните училища изобщо да се откажат да влязат в системата на финансирането от страна на държавата. Предстои да дискутираме с колегите и по какви критерии ще се определят тези 20%. Сега това е оставено на правилника на училището, което не знам дали е най-добрият вариант. Ние сме отворени за предложения, но трябва да е ясен ефектът от тях.

- Лидерът на ДПС Лютви Местан предлага в закона да се запише и това, че скалата за външни оценявания и матури трябва да бъде ясна предварително.
- Да, това е една теза, която г-н Местан защитава последователно в годините. Тук очакваме един сериозен анализ от страна на министерството за провежданите вече доста години национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити, за да можем да преценим дали този текст да бъде заложен в законопроекта. Има логика в това скалата да бъде определяна предварително, за да няма след това спекулации и твърдения, че министерството я напасва в зависимост от резултатите на учениците така, че да няма много двойки. Това трябва да се обсъди и с експертите от МОН, които организират вече много години външните оценявания. Много е важно и мнението на проверителите. Според мен това е известна стъпка към прозрачност. Защото и като човек, който беше заместник-министър и пряко отговаряше за провеждането на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити, знам, че в обществото остава усещането, че нещо тайно се случва в МОН. Или че резултатите се напасват, за да излезе, че системата се справя добре. Може би това ще бъде крачка в посока отваряне на МОН и преустановяване на такива съмнения.

- Вие направихте доста обсъждания на проекта, какво Ви питат учители и родители?
- В повечето случаи колегите казват: "Този закон ние вече го познаваме. Това е рамката, която приемаме, дайте да видим детайлите". Повечето от въпросите наистина засягат детайлите, които трябва да бъдат разписани в държавните образователни стандарти, а те се изготвят от МОН. И тук отново ще призова министерството да започне дискусиите по тези стандарти, да започнат публичните им обсъждания. Има нужда да се изговорят много неща, това са 18 наредби и затова разработването им вече трябваше да е започнало. За да може, ако се види, че сме пропуснали нещо, да има възможност да ...

Виж цялата новина тук: Стандарт

Автор: Стела Стоянова