Новини


16Окт2017

Ще спрат ли парите да следват ученика

Цяла лавина от промени се изсипа върху главите на училищата последните 1-2 г., но новостите изглежда няма да приключат с новия училищен закон. От няколко месеца вече е ясно, че директори и учители ще посрещнат 2018 г. с нови делегирани бюджети, чиято цел е да балансират системата. Новият модел на финансиране в средното образование определено се очаква с надежда от гилдията заради обещаните повече средства за малките училища и за тези с концентрация на уязвими ученици. Към него обаче има и немалко скептицизъм, породен от липсата на подробности за начина, по който ще се прилага, и за резултатите, които ще постигне. Дали "реформата" на делегираните бюджети просто ще поддържа учебните заведения "на системи", или пък ще излекува дефектите на системата? Отговорът зависи от гледната точка, а разнообразните прогнози на всеки от участниците в учебния процес - учители, директори, синдикати, експерти и т.н., показва различните очаквания, които имат те към новия механизъм за разпределяне на средствата.

Промяната

Наскоро просветният министър Красимир Вълчев разкри детайли около промяната на делегираните бюджети, която се очаква от 1 януари 2018 г. Като начало плановете са вместо един стандарт за дете и ученик, който в момента е средно между 1200 и 1400 лв. в зависимост от особеностите на училището, занапред да има три стандарта, по които учебните заведения ще получават средства. Единият ще е т.нар. "стандарт за образователна институция", чиято цел ще е да обезпечи условно тези разходи, които не зависят от големината на училището. Очакванията са по тази линия да бъдат подпомогнати малките школа и тези в отдалечените населени места, които заради малкия брой ученици получават най-малко средства и често са на ръба на оцеляването. Този стандарт следва да донесе повече пари и за училищата, обучаващи голям брой деца от уязвимите групи - роми, деца на социално слаби семейства и такива с нисък образователен статус, ученици, чийто майчин език е различен от българския. Вторият стандарт ще повтори досегашния - парите по него отново ще се разпределят на брой ученик, но това вече няма да е водещият критерий, който в момента се критикува най-силно от гилдията. Третият пък ще е за "паралелка или група в детска градина", който досега също не е отчитан при определянето на училищните бюджети. Идеята е повече средства да получат маломерните паралелки с деца под минимума, които на много места са застрашени от закриване. Предполага се, че част от предвидените в този стандарт пари ще бъдат разпределени за професионалните училища, които обучават по специалности, важни за икономиката на страната.

Очакванията от новия модел на финансиране на училищата е да равнопостави, доколкото е възможно, малките и големите училища, т.е. да балансира системата. Във финансово изражение прогнозите засега са следните - увеличението, което ще получат школата над досегашните си бюджети в резултат на новите стандарти, се очаква да бъде средно между 1% и 30%. Т.е. грубо казано, най-бедните селски училища ще получат по 30% отгоре, а най-големите - по 1%. Максималното увеличение обаче ще е по-скоро изключение, например за някои защитени училища, каквито има в Родопите. Средният процент на увеличение към момента е изчислен от МОН на твърде скромните 4%.

Въпросните нови стандарти се очаква да бъдат обезпечени с 90 млн. лв., които трябва да залегнат в бюджета за догодина. Тези средства ще са част от общо 360-те млн. лв. допълнителни средства, обещани за системата на средното образование за 2018 г. 30 млн. лв. от тях ще отидат за обезпечаване на увеличението на минималните заплати на непедагогическия персонал и за произтичащите от това по-високи осигуровки, които дължат работодателите. Останалите 240 млн. лв. ще са за осигуряване на 15% скок на учителски заплати.

Министър Вълчев коментира, че финансирането следва бъде обвързано и с качеството от обучението, но това ще стане в по-дългосрочно бъдеще, вероятно когато Националният инспекторат по образование започне да инспектира учебните заведения и има реална оценка от дейността им и резултатите на учениците.

Очакванията

Големите очаквания към новия модел на финансиране са той да обезсили отречения (вече) принцип "парите следват ученика", който по мнение на учителите е довел до различни изкривявания. Педагозите вече дотолкова са се напатили от сегашния начин на разпределяне на парите, принуждаващ ги да крият отсъствията на учениците, само и само за да запазят вървящото след тях финансиране, че приветстват всяка промяна. "Отдавна трябваше да има и други критерии за отпускане на училищните бюджети, защото сегашното условие, отчитащо единствено броя на учениците, доведе до пълна безпринципност", коментира учителката Марта Радева от Първо основно училище "Хр. Смирненски" в Провадия. Школото, в което преподава тя, е средищно - в него се обучават 300 ученици - 200 от града и 100 пътуващи от околните населени места. Ако условно бюджетът му е 420 хил. лв. (300 деца по средно 1400 лв.), то 4% повече възлиза на 16 800 лв. Любопитно е какво може да се постигне с тези средства. Дали те ще стигнат за увеличение на заплатите на преподавателите? За ремонтирането на кабинет/и? За спасяването на една или няколко паралелки?

Директор на училище във Варненско, в което се обучават около 100 ученици, споделя, че въпросните усреднени проценти (4%) биха му стигнали да закърпи школския бюджет за тази година, защото в момента няма достатъчно пари да плати на учителите, работещи по проекта "Твоят час", за лекторски възнаграждения, за диференцирано заплащане и др. По думите му обаче, ако тези проценти бъдат отпуснати догодина, както всъщност се предвижда, може би те няма да стигнат доникъде. Самият той признава, че не е сигурен дали изобщо ще бъдат осигурени достатъчно средства за обещания процент за повишение на учителските заплати, или ще се очаква да се помогне с вече приетия училищен бюджет.

"Делегираните бюджети доведоха до различни изкривявания - учителите не записват надлежно отсъствията на учениците, директорите

не смеят да ги преместят

в друго училище, за да не намалят бюджета. Надявам се новият модел на финансиране на училищата да подобри дисциплината в клас и посещаемостта в училище", коментира Цецка Нешева, директор на СОУ "Христо Ботев" в Белоградчик. Нейното школо е с малко над 300 ученици, 60% от които са с майчин език, различен от българския. Според Нешева училищата, подобни на нейното, следва да получават по-висок бюджет, който не зависи само от броя на учениците. Тя обаче е категорична, че болната образователната система няма да може да се излекува с новите делегирани бюджети. "Трябват консервативни мерки от всички органи, строг контрол на посещаемостта, иначе ще се получи наливане от пусто в празно", коментира тя.

"Да, 4% средно увеличение не е достатъчно, но зависи как тези допълнителни средства ще се разпределят", коментира Деян Колев от "Амалипе". Той признава, че е обнадежден от направените до момента заявки от МОН, но с уговорката, че все още не е видял новостите "черно на бяло". От организацията отдавна настояват за промяна във философията на делегираните бюджети, отчитаща особеностите на малките училища, особено тези, които са единствени в дадено населено място. "Делегираните бюджети доведоха до увеличаване на дистанцията между селските и столичните училища, затова сега очакванията са тази несправедливост да бъде изправена", коментира Колев. Според него е важно повече средства да получат училищата, обучаващи деца от семейства с нисък образователен статус, още повече че така въпросът няма да се етнизира (т.е. допълнителните средства няма да са само за ромите, а за всички деца, чиито родители са прекъснали рано образованието си). От "Амалипе" отчитат и още една положителна страна на предстоящата реформа, свързана с обединените училища. Съкращаването на един клас (осмия) при над 1000-те основни училища у нас (заради приключване на основното образование в седми, а не в осми клас) доведе до създаването тази година на едва 57 обединени школа (от 1-ви до 10-и клас). Останалите училища вече ще обучават един клас по-малко, а по-малкото ученици означават по-малък бюджет, което в малките села понякога
може да се окаже фатално

"Целта на новия модел на финансиране ще е да се справи точно с това предизвикателство и да не се стигне до нова вълна на закриване на училища", коментира Деян Колев. Според него целта на реформата е на първо време да се увеличи обхватът на децата в училищната система, а по-нататък това би следвало да доведе и до повишаване на резултатите им.

Що се отнася до тази цел, икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче е на различно мнение. Той смята, че замислените промени единствено ще "задълбочат и циментират съществуващите проблеми, а могат и да създадат нови". Николов отчита като похвално намерението да се усъвършенства схемата, която понастоящем разпределя финансирането на училищата въз основа на разходни стандарти за брой ученици и в зависимост от вида училище и географското му разположение, защото тя води до създаване на стимули за задържане на ученици на всяка цена и същевременно запазва големите разлики в качеството на образованието, предлагано в различните училища. Според него обаче с доброто намерение свършва всичко добро около предложенията на МОН.

"Двата нови стандарта няма да вземат предвид размера на паралелките и училищата, а само тяхното съществуване. Създаването на нови разходни стандарти, които механично броят единици в образователната система - били те ученици, паралелки или училища - е точно обратното на необходимото за постигане на реална промяна, прицелена към подобряване на крайния продукт на образователната система, а именно добре подготвени (или поне грамотни) граждани", пише икономистът. Според него самото съществуване на училище или паралелка, което министерството планира да финансира, не говори нищо за резултата от дейността му. С други думи, "както днес моделът на финансиране отпуска средства за съществуването на ученици в училище (дори и само на книга), но не се интересува от техните постижения, така новият му вариант също ще пренебрегва резултатите на паралелките и училищата, които взема предвид". Резултатът от тази политика наблюдаваме и в момента - отбелязва експертът - с тази разлика, че нововъведенията ще добавят към стимулите за задържане на учениците на всяка цена и такива за запазване или дори разкриване на нови паралелки и училища там, където това далеч не е необходимо.

Според ИПИ една от целите на новия модел - да се опазят малките отдалечени училища - също влиза в разрез с желанието за повишаване на качеството на образованието, тъй като "малките школа в малките общини постигат значително по-слаби резултати от тези в големите градове и...

 

Виж цялата новина тук: в."Сега"

Автор: Силвия Георгиева

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: