Новини

Петя Кабакчиева: Училището формира една изкуствено надута национална идентичност

„Не мога да се оплача от нашите студенти, въпреки всички жалби колко е паднало средното образование. Изследванията  на PISA показват, че действително има проблем с качеството на средното образование, но все още поне в Софийския университет идват младежи , на които им е любопитно това, което се случва и което искат да правят. Отворени са към света, не са догматични” . Споделя доц. д-р Петя Кабакчиева, ръководител на Катедра Социология към СУ „Св. Климент Охридски”.

Откъс от разговора с доц. Петя Кабакчиева можете да чуете тук

И продължава: „Аз съм оптимист от гледна точка на висшето образование. Но един от основните проблеми на нашето средно образование е, че то възпроизвежда много твърдо социални неравенства. Тоест училището не може да се справи с най-бедните деца и не може да ги вкара в писта, в която те да могат да продължат по-нататък. Ние се радваме на децата, които идват при нас, защото повечето са от елитни гимназии, те са от тия 5 или 10% , които имат добри постижения. Но изследванията показват, че 40% са в рамките на функционална неграмотност.  Една от огромните задачи, с които трябва да се справи средното образование е

как да преодолява изначалното социално неравенство

и как да образова тези бедни деца, голяма част от етнически малцинства, които също да имат шанс да влязат в отворения свят и в по-висшите нива на образование. Бих върнала топката отново в средното образование”. Категорична е Петя Кабакчиева, чиито интереси са в областта на политическата социология – гражданско участие и формиране на идентичности, историческа социология на социализма, социални неравенства и миграционни изследваня. Едно от последните й проучвания е свързано с образованието на децата, чиито родители са в чужбина, както и на тези, които след дълго отсъствие от страната ни се връщат тук. Разговаряме с нея в новото прекрасно пространство на Клуб „Перото” в НДК и темата за образованието – изучаването на историята, на литературата, а и на гражданско поведение придобива и нов модерен и съвременен смисъл, извън рамките на общоприета затвореност на системата. „Един от проблемите на нашето образование е

фиксацията в Средновековието и във Възраждането,

тоест в героичните мигове на българската държавност и като всяка една национална история тя изпитва притеснение от някои по-особени моменти. Това е проблем. Същинската рефлексия върху миналото е полезно за учениците, за да знаят историята с всичките й нюанси, а да не си създават илюзорна представа и за държавността, и за историята. В момента имам усещането, че през историята донякъде и през българския език и литература се формира нещо като истинската българска държава, която е била на три морета, била е силна, героична, водена от ханове и царе, която е същинската българска държавност. Това се е случило някога и ние сме и били повече европейци, отколкото сега, а сега някак си е срамното време на настоящето. Това ми се струва много пагубно поради две причини. Първо, формира една изкуствено надута национална идентичност или по-скоро фалшива дори. Това, от което винаги съм се притеснявала е, че училището формира етническа национална идентичност, а не гражданска национална идентичност, тоест фиксирано е в българското като българско, а не българското като гражданско отстояване на права, като мултикултурно, ако щете, каквото винаги в крайна сметка държавата е била мултикултурна. Още Левски си го е  казал много добре това. Формира се една идея за държавността като изначално българска и възможно на три морета, което според мен е проблем. Второ, това изключва активността сега. Тогава сме били силни и сега всичко се мисли в негативни краски. Трето, няма никакъв интерес към новата история. Има някакви уроци, засягащи следосвобожденска България и комунистическия период, обаче обикновено учителите по история не стигат до тях, така че децата излизат без всякакво познание за това какво се е случило през целия 20-ти век”. Споделя с много загриженост социоложката и продължава с коментара си, не съвсем оптимистичен.

„В някои учебници има едно настояване на българското. Този патриотизъм, който се обвързва с патриотизъм по кръв е много вреден. Мисля, че те трябва да се разглеждат и многостранно - историята и часовете да се провеждат отвъд учебниците. Историците, пък и всички заинтересовани, да проведат дебати по няколко теми. Едва ли ще се стигне до консенсус, но поне може да се отговорят няколко неща.

Едното е имало ли е фашизъм в България?

Ние с лекота казахме в един момент, че нямало фашизъм. След това се сблъскваме постоянно с прояви, които няма как да бъдат наречени, освен фашистки”, казва Петя Кабакчиева. Според нея това, което се случва сега е резултат на това. „Националистическите прояви на голяма част от българските младежи, които са абсолютно убедени в това, че са гражданско активните. Корените на това може да открием в училище, в това кои герои следват те. Мисля, че е махнат един парадокс в учебника по „История и цивилизация“ за 6-ти клас на едно издателство, където националсоциализмът се обясняваше, като определението беше национализъм плюс социализъм. И социализмът изглеждаше симпатичен, а в национализма, определен като любов към родината, бяха подредени генерал Луков - всички като български герои. Който е учил по този учебник е ясно, че ще излезе на шествие в подкрепа и на Луков марш.  Много трябва да внимаваме с тези учебници. Много идеологически почнахме да разглеждаме историята и да забравяме, втренчени в идеологическите пристрастия, какви събития наистина са се случили. От една страна трябва да кажем имало ли е фашизъм в България. Имало е. От друга страна трябва да кажем какво е комунизмът. Имало ли е престъпления по времето на комунизма, имало ли е добри страни - цялостно разглеждане на тези периоди от нашата история, които в момента някак си свенливо, за да не се влиза в идеологически спор, биват отбягвани”.

Признава, че напоследък  любимата й тема е за гражданското образование. Категорична е, че в българското училище рязко се усеща

липсата на предмет гражданско образование.

Сега по новото предложение, то е в включено в 11 и 12-ти клас.  Според Петя Кабакчиева права на детето, човешки права, права на малцинства трябва да ...

Виж цялата новина тук: ВЪПРЕКИ.COM