Новини

Новите учебни програми за 10 клас предизвикаха спорове

Започнаха дeбатите по новите учебни програми за 10 клас. По история е включен периода на комунистическия режим в България след 1944 година, което породи спорове защо пък не се говори за антифашистката съпротива. По-големият проблем на програмите обаче е изключителното компресиране на материала. Причината - по новия закон някои от учениците могат да напуснат училище след 10 клас и затова целият материал от 11 и 12 клас слиза в долните класове.

Според новия закон 10 клас или първият гимназиален етап ще завършва с национално външно оценяване или матури. Затова до 10 клас учениците вече трябва да са изучили основните предмети, за да има образованието им някаква завършеност. Беше решено в този клас заради матурите да се учи История и География на България и българска литература. До какво доведе това обаче? До силно компресиране на материала в 8, 9 и 10 клас, заради липсата тези предмети в 11 и 12 клас. Дори история в 10 клас ще се учи цели 3,5 часа седмично или двойно. И пак няма да е достатъчно.

Евгения Калинова, преподавател по съвременна история в СУ: Големият проблем е и според мен и той ще се прояви и сега при преподаването е, че тези учебници и учебни програми обхващат целия период от праисторията и траките до нашето влизане в ЕС - това е едно голямо предизвикателство за авторите на учебници, за учителите и за самите ученици в рамките на няколко месеца да минат целия този период.

Красимир Вълчев - министър на образованието и науката: Аз мисля, че ние сме намерили баланса в това отношение, проведохме и консултации, обсъждания, доколкото ни позволи времето с представители на академичната общност и се надявам, че оттам нататък в учебниците и при преподаването на този материал също ще бъде намерен балансът.

Същите тези ученици, които през 2019-2020 ще са в 10 клас, вече изпуснаха един световен период - Средновековието. В същото време сред и без това многото уроци след дълги борби в учебника по История за 10 клас влезе и периода на комунизма, с понятия като репресивен апарат, съветизация, диктатура на пролетариата.

доц. Лъчезар Стоянов, преподавател по Нова българска история, НБУ: Комунизъм, фашизъм и национал- социализъм, както те исторически се утвърждават, трябва да бъдат третирани еднакво негативно, представяни и оценявани и това е начин в края на краищата да се отървем от това политическо отклонение в историческия процес - тоталитаризмите.

Другата гледна точка е, че най-много нови понятия се въвеждат за комунизма и няма уроци за фашизма в България, партизанското движение, антихитлеристката съпротива.

проф. Евгения Калинова, преподавател по съвременна история в СУ: Трябва да кажем, че в частта за българската история до 1944 година също липсват много сериозни неща - липсва Законът за защита на нацията, антиеврейското законодателство, имаме спасяването на евреите, ама не знаем от какво ги спасяваме.

Заради борбата кое да влезе, кое да остане, от и без това претрупания материал по история отпаднаха такива важни понятия като неправителствени организации и мажоритарна и пропорционална избирателна система. Поне от министерството обещават в учебника по история да има само факти, но не и оценки.

По литература има само творби на български автори - Вазов, Славейков, Яворов като стигаме до Хайтов и Радичков...

Виж цялата новина тук: БНТ

Автор: Елиана Димитрова