Новини

Не плащаме, ама и не учим

Над 40% от българските деветокласници не разбират смисъла на това, което четат, и не могат да приложат елементарни математически познания в житейски ситуации. Близо толкова нямат адекватни познания и по природни науки, с които да обяснят или аргументират реални явления. Огромна част от учителите ще се пенсионират в близките години, а млади почти няма. Бизнесът се задъхва от липсата на качествени хора, а родителите не успяват да насмогнат с частните уроци.

Проблемите в образованието вече са толкова явни, че става банално да се повтарят. Кризата в училищата и университетите се отразява силно на други области и вече доби размери, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. Така няколко седмици преди предсрочните парламентарни избори, ако има точка, по която повечето партии са на едно мнение, това е обещанието за повече пари за сектора и значително по-високи учителски заплати. Образованието е и лесна популистка хапка - засяга много хора и едва ли има някой, който да възрази, че има нужда от промяна.

Повечето предизборни обещания са свързани основно с увеличение на парите за сектора и добри пожелания, но не предлагат ясни мерки за смислена промяна. Факт е, че България има какво да наваксва при публичните разходи за образование, по които все още е на опашката в Европейския съюз. Но също толкова ключово е и разумното и ефективно влагане на парите, които досега по-скоро се изсипват "на глава", а не с мисъл.

Инвестиции в миналото

Според наскоро публикувани данни на Евростат за публичните разходи на страните членки по сектори става ясно, че България отделя значително повече за строителство на инфраструктура (тук фактор са основно еврофондовете), полиция, съдебна власт и пенсии, отколкото за образование, здравеопазване и целенасочени социални политики. Тази структура на разходите не се е променяла съществено през последните години, а единствените други страни от ЕС с подобна политика са Гърция и Румъния.

Икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов обяснява, че съотношението между разходите за образование, от една страна, и разходите за отбрана и сигурност, от друга, е наследено и ситуацията е такава вече няколко десетилетия. "Заради кризата и бюджетните дефицити обаче местните бюджетни ресурси бяха ограничени, поради което тези съотношения не се промениха през последните десетина години", продължава той. И отбелязва, че сега, когато фискът е на излишък, а бюджетните приходи се увеличават, има възможност за реално насочване на повече средства към приоритетни сектори.

"За много от публичните сфери доминиращ дял от разходите - понякога до над 90%, са за заплати - това са плащания "на глава" и няма как структурата на разходите да е различна през годините, ако няма значителни съкращения - или увеличения, за персонала", припомня икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов. В образованието все пак имаше някакво раздвижване заради намаляващия брой ученици и въвеждането на делегираните бюджети, с които директорите получиха стимул да оптимизират разходите на ниво училище. Големият въпрос обаче е, че не се правят целенасочени политики, а просто се финансират хора, коментира Богданов.

В свой анализ от ноември миналата година главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов изследва нивото на публичните средства за образование от началото на прехода досега и отбелязва, че секторът не винаги е бил толкова недофинансиран. В периода между 1989 и 1994 г. средствата за него достигат най-високата си стойност, но това приключва с кризата от 1996-1997 г. и високия държавен дълг. Дори и след края на този тежък период обаче тогавашните правителства пропускат да увеличат важни инвестиции като тези в образование и се концентрират само върху намаляването на данъците, смята Павлов. Според анализа му от групата на постсоциалистическите развиващи се икономики, които са членки на ЕС, само три страни, между които България, са отделили за образование суми, по-малки от 4% от БВП средно за последните 15 г. (виж графиката).

Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов обаче отбелязва, че увеличението на разходите за образование в България може да изглежда малко, но през последните години е малко над 4% от БВП, което е близо до средното за ЕС. "Трябва да се има предвид също, че при намаляващи население и брой деца, ако делът от БВП за сектора се запазва, то сумата на едно дете всъщност се увеличава", допълва още финансистът. И повдига по-важния въпрос - за ефективността на разходите.

Не колко, а какво

"Анализът на оценките на международния тест PISA на учениците от различните държави също показва, че повече пари не означава по-високо качество", дава пример Любомир Дацов. Според него не ресурсът е водещ, а това как функционира системата, и затова трябва да се инвестира вътре в нея, най-вече в образоването на хората, които образоват.

Връзката между средствата за образование и постиженията наистина не е еднозначна. Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) показват, че в държавите с ниски нива на финансиране инвестициите оказват положителен ефект върху резултатите на учениците, но разликите между тези, които вече отделят много пари, се дължат на други фактори (виж графиката).

"Когато се предлага увеличение на финансирането, то трябва да е насочено към постигане на заложена цел, към промяна в стимулите, към решение на проблем", коментира Богданов. И дава пример с Великобритания, където държавата поема част от разходите за издръжка и таксите на студенти по физика, които искат да вземат педагогическа правоспособност. Според икономиста механичното увеличаване на учителските заплати на всички няма да промени преподаването. Вместо това има нужда от промяна в мотивацията на работата от директора до учителя – например, да се създават стимули за хората, които се занимават с деца от трудни региони, на които българският не е майчин език, от семейства с нисък социално-икономически статус и т.н.

"Парите могат само да помогнат, но не и да решат проблемите на системата", смята и Георги Ангелов и дава пример със съдебната система и полицията, в които България е лидер по разходи в ЕС, но и двата сектора не работят особено ефективно. "Финансирането трябва да бъде само допълващ фактор, който подпомага реформите", казва още икономистът. Според него е важно учителската професия да стане привлекателна за млади хора - и то за тези с най-добри резултати, а другият фокус на инвестициите да е връзката на образованието с пазара на труда.

А когато става въпрос за инвестиции, няма как това да се случи без ангажимент от обратната страна. Образованието отдавна има нужда от обективна система за оценка на качеството, според която да се измерва ефектът на вложените в него ресурси и да се планират следващите. Ако тя продължава да липсва, количеството средства едва ли ще промени съществено качеството на продукта....

Виж цялата новина тук: "Капитал"

Автор: Люба Йорданова