Новини

Матура и в десети клас

Матура и в десети клас. Това предвижда проектът за нов просветен закон. Той бе внесен в парламента от група депутати начело с бившия зам.-министър на образованието Милена Дамянова от ГЕРБ. Според документа основното образование ще се завършва в седми клас, а гимназията ще се дели на два етапа - до 10 и 12 клас. В края на всеки от тях ще има национално външно оценяване. Бележките обаче могат да бъдат не само по шестобалната система, а и в точки. Новият закон дава възможност за създаване и на "иновативни училища", подобни на някогашния модел, въведен от акад. Благовест Сендов. В тях ще се учи по различни програми, които обаче трябва да получат благословията на просветното ведомство.
Ден след като просветният министър проф. Тодор Танев обяви, че вносител на закона за училищното образование ще бъдат депутатите, на страницата на парламента се появи новият законопроект. Проектът запазва значителна част от почти гласувания в 41-вото народно събрание законопроект на ГЕРБ, но е претърпял и някои промени.

Основно образование - в седми клас, и гимназия, разделена на два етапа. Новият законопроект, внесен от депутати на ГЕРБ, слага точка на спора кога ще се взема първата диплома - в седми, осми или девети клас. Депутатите се връщат на варианта по-ранно получаване на основно образование. Първият гимназиален етап ще обхваща осми и девети клас, а вторият е от десети до 12. Въвежда се вариантът да има т.нар. смесени училища, които могат да обучават до десети клас. Това е начинът в по-малките селища децата да бъдат задържани в класните стаи, без да им се налага да пътуват до друг град.
В последния етап на гимназията учениците ще могат да се профилират, като за първи път училищата могат да правят учебните си планове сами. Държавата ще им задава само броя часове, които децата трябва да изкарат за една учебна година. Директорите обаче могат да решават
дали да слеят тези часове в блокове
например един ден да се изучава само математика или информатика, друг ден - литература. Част от програмите в някои модули могат да се правят съвместно с висшите училища или бизнеса. Новост обаче е въвеждането на още един национален изпит - след десети клас, когато се завършва първият етап на гимназията. При това оценките там могат да бъдат и само в брой точки, които не се приравняват към шестобалната система. На децата до трети клас няма да се поставят количествени оценки. До четвърти клас пък децата не повтарят класа, дори да имат ниски резултати. За тях обаче задължително се организира обучение през лятото. За професионалните гимназии се осъществява отдавна желаната мечта вместо втора матура да им се признава оценката от изпита по съответната професия. От години техникумите имат ниски резултати на матурите, защото в последните класове почти не учат общообразователни предмети, а накрая държат изпити по тях.
Новост е, че законът въвежда и така наречените "иновативни училища". Дамянова даде за пример някогашния модел, създаден от Благовест Сендов, където децата могат да учат по експериментални програми, използващи нови методи на обучение. Това е добър начин например математическите гимназии да организират подготовката си по начина, който искат, каза тя. Програмите обаче ще трябва да бъдат утвърждавани от министерството, за да има гаранции, че държавата упражнява контрол. Законът въвежда и много по-ясно разграничение за това
кои гимназии могат да
се кичат с титлата "езикови"
Това са само школата, в които ...

Виж цялата новина тук: Стандарт

Автор: Стела Стоянова