Новини

Кампанията за „елитно” училище: Нищо повече от истерия

Стотици свободни места, закрити паралелки, допълнително класиране - това е картината в т. нар. топучилища в страната с прием след седми клас. Само в столицата незаетите бройки са над 680, а последните приети са с успех под 18 точки.

На върха на училищната класация продължават неотменно да стоят езиковите и математическите гимназии. Тази година първото място по успех получи Софийската математическа гимназия (детронира Немската гимназия) с паралелката си математика с немски език. И това затвърди прогнозите на експертите от предните години, че новата тенденция е да се учи математика, а професионалната реализация да е свързана с Германия. Иначе най-желани са били класовете с испански език, но кандидатите за тях далеч не са с най-високите постижения. В страната картината не е по различна - реална битка има само за езиковите и математическите училища, в другите просто се подават документи (с изключение на спортните и артучилищата).

На пръв поглед нищо ново, но се очертаха няколко важни тенденции:

- трайна устойчивост на ниския и средния успех в училище. Изпитите след 7-и клас вече не са масов сериозен стимул да знаеш повече, за да влезеш в по-добро училище;

- училищата не се интересуват от това да приемат по-добри ученици с профилираните паралелки, а просто да имат ученици заради бюджетите си;

- приемната кампания е масова, но всъщност обслужва определен брой езикови и математически училища. Те обаче приемат ученици по масовия критерий на националните изпити. Така доста деца след края на първи срок в 8-ми клас откриват, че училището им не е това, което са искали. А училището често е „елитно” само през първата година, после придобива познатата масовост. И входът в него си остава по-важен от изхода;

- липсата на ясно формулирани цели и очаквания от профилираната подготовка обезсмисля цялата кампания по приема и самите изпити. МОН само събира информация за броя на двойките и шестиците от националните миниматури, но вече 8-ма година не анализира проблемите. Нито взима мерки за решението им. В същото време всяка година от бюджета отиват по 5 млн. лв. за организацията на всички матури.

Националните изпити не промениха нито практиката за взимане на допълнителни частни уроци за тях, нито направиха от приема в гимназиите нещо повече от неколкомесечна истерия с неизвестен край. Защото критерият за добро училище остава този - дали дава диплома за чужди университети. 

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова