Новини


15Дек2017

Информатиката, завършена в СУ, носи най-висок доход

Приближаването на висшето образование до нуждите на пазара на труда продължава за втора поредна година. Безработицата сред висшистите намалява, заплатите им нарастват, като все повече от тях си намират работа по специалността. Все още обаче системата не може да се справи с един от сериозните си дисбаланси - огромната разлика в качеството на образование, предлагано от различните вузове в еднакви специалности. Така например информатиката в Софийския университет "носи" на завършилите тази специалност близо 3500 лв. заплата, докато студентите информатици в Шуменския университет могат да се надяват на едва 900 лв. Това са част от изводите от 7-ото издание на рейтинговата система на университетите в България, представена вчера. Рейтингът обхваща 37 държавни и 14 частни вуза, предлагащи обучение в 52 професионални направления.

Безработицата сред завършилите висше образование в последните 5 г. намалява от 3.38% през м.г. на 2.91% през т.г. "За първи път безработицата пада под 3%, докато през 2013 г. беше над 4%. В някои професионални направления, например в сферата на отбраната и здравето, тя клони към нула, а в други, в които традиционно нивото й е високо - като религия и социални дейности, тя пада до 4%", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество".

В направленията с най-добра реализация и тази година няма промени - най-голям шанс човек да си намери работа предлагат военно дело (0.19% безработица), медицина (0.30%), фармация (0.48%), стоматология (0.68%), металургия (1.25%), обществено здраве (1.54%), музикално и танцово изкуство (1.60%), здравни грижи (1.71%), транспорт (1.96%) и архитектура (1.99%). Най-висока е безработицата в направленията религия (4.29%), социални дейности (4.12%), материали и материалознание (4.10%), педагогика на обучението по (различни предмети) (3.98%), животновъдство (3.80) и др.

Увеличение се наблюдава и в заплатите на висшистите - ако през м.г. средният облагаем доход на завършилите бе 1020 лв., т.г. той расте до 1075 лв. (при едва 900 лв. през 2013 г.). "Броят на професионалните направления, които вървят с над 1000 лв. доход, се увеличава от 20 на 30", посочи Георги Стойчев. Той открои две области, които обикновено остават встрани от обществения интерес - проучване и добив на полезни изкопаеми и металургия. И двете са в топ 6 по доходи, но сред 4-те, които обучават студенти с най-нисък успех от дипломата за средно образование, т.е. те са с най-голяма добавена стойност.

Най-високи доходи продължава да носи обучението по информатика и компютърни науки - 2212 лв. облагаем доход (при среден за страната 1148 лв.), математика - 1963 лв., компютърна и комуникационна техника - 1698 лв., обществено здраве - 1662 лв., проучване и добив на полезни изкопаеми - 1661 лв., металургия - 1602 лв., военно дело - 1551 лв., фармация - 1405 лв., медицина - 1398 лв., и електротехника - 1390 лв. Най-ниско възнаграждение пък получават завършилите музикално и танцово изкуство - 726 лв., педагогика на обучението по... - 727 лв., педагогика - 755 лв., стоматология - 757 лв., социални дейности - 800 лв. И все пак остава решаващо къде е учил студентът - ако е завършил педагогика в СУ, облагаемият му доход би бил 875 лв., а ако е получил дипломата си за учител от Югозападния университет, възнаграждението му ще е 671 лв. В СУ например информатиката носи 3494 лв., докато в Русенския - 1046 лв., а в Шуменския - едва 908 лв. По същия начин машинното инженерство, завършено в МГУ, дава 2210 лв., в Тракийския - 735 лв., а в ЮЗУ - само 547 лв. Почти 4 пъти е разликата във възнагражденията и на завършилите математика в СУ - 2388 лв., и в Шуменския - едва 657 лв. Единствено при специалностите в държавния сектор като здраве, образование, отбрана, медицина и т.н. няма значение къде е придобито висшето образование.

Основно структурно предизвикателство пред системата ни продължава да бъде приложението на придобитото образование, въпреки че и тук има подобрение. Делът на висшистите, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, изискваща висше образование, се повишава от 47.3 на 48.5%. Все още обаче всеки втори българин, завършил висше, не се реализира на подходящата позиция.



НЕДОСТИГ

Просветното министерство смята да предложи законови промени - към трите приоритетни направления, които през м.г. получиха неограничен прием (математика, информатика и комуникационна и компютърна техника), догодина ще се добавят още няколко - физически и химически науки, както и химични технологии, религия и теология и материали и материалознание. "Приемът в направленията икономика и администрация ще бъде намален навсякъде", посочи просветният министър Красимир Вълчев. Той даде заявка да обяви нулев държавен прием в 15 програми в различни университети. Най-общо става дума за програми, в които студентите са под 15 човека. Така например от догодина икономика по държавна поръчка може би вече няма да се предлага в Шуменския университет, Бургаския "Проф. А. Златаров", Техническия университет в Габрово и т.н....


Виж цялата новина тук: в."Сега"

Автор: Силвия Георгиева

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: