Новини

БГ образованието – тромавият бегач в ЕС

Образователната система у нас е в позиция на тромав бегач, който трябва да догонва останалите в ЕС. Това е изводът от доклада на Европейската комисия за състоянието на образованието в Европа в частта му за България. Независимо от широко рекламираните усилия на правителството да върне децата в училище, да направи реформи в средното образование и да вдигне заплатите на учителите, делът на преждевременно напусналите образователната система ученици и млади хора си остава висок – 12,7% при средноевропейските 10,6%.

84% от децата получават образование в ранна детска възраст при 95% средно за Европа. Близо половината от българските ученици са функционално неграмотни, а престижът на преподавателската професия е нисък. Средната възраст на преподавателите е висока, а на голяма част от тях им липсват дигитални и други професионални умения.

"Притеснително е, че сме на последно място по всички показатели и че напредъкът ни е много малък. При държави, които са имали сходно политическо минало като прибалтийските, Чехия и Словакия, напредъкът е много съществен", коментира пред "Икономист" Нели Колева, директор "Публични партньорства" от организацията "Заедно в час". Според нея политиките на образователното министерство са правилни, но това изобщо не променя факта, че напредъкът си остава бавен.

Учители с проблеми в подготовката
Подготовката на българския учител обяснява в голяма степен и лошите резултати на учениците. В стремежа си да направи професията престижна кабинетът обяви, че заплатите се увеличават двойно от 2020 г. и целта е да достигнат 1800 лв. Не стана ясно обаче как тези възнаграждения се обвързват с резултатите от труда им. Почти половината български учители са на възраст над 50 г. и е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в следващите десет години.

"Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи", пише в доклада на ЕК, а с най-голям преподавателски дефицит са сочени учителите в детските градини, началните учители, тези по чужди езици, информационни технологии, математика и физика. Недостатъчен е и броят на ресурсните учители, училищните психолози и логопедите, които играят ключова роля в това всеки ученик да получи грижа и образование според индивидуалните си нужди.

 У нас е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на преподавателите – и като конкретни педагогически компетенции, и като дигитални умения. "Българският учител като цяло не се чувства подкрепен. Има много обучителни организации, които твърдят, че подкрепят учителите, но често пъти обученията са проформа и не са обвързани с реалните нужди на учителите", коментира проблема Нели Колева. Според нея в основата на всички взаимни обвинения е фактът, че хората с дълга кариера като учители не искат да си признаят, че имат проблем с промените в семейството от XXI век, с дигитализацията и с новата структура в класовете. За част от тях представата за преподаване продължава да е свързана с моделите на 80-те години на миналия век – деца, които мълчат и слушат какво говори преподавателят.
В международното изследване TALAS се отбелязва, че голяма част от българските учители споделят, че им е трудно да овладяват случващото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и липсата на умения за преподаване с мисъл за индивидуалните нужди на всеки ученик, могат много бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до напускане на професията, така и до некачествено образование за децата.

От 2015 г. задължение на учителите е да се грижат за квалификацията си, а училищата имат бюджети за такива курсове. Учителите са задължени поне веднъж годишно да участват в 16 часа квалификационна дейност и не по-малко от 48 часа за един атестационен период от 3 години. От Информационния регистър на МОН се вижда, че 120 – 123 организации провеждат годишно такива курсове по различни програми. Проблемът, както и при Центровете за професионално обучение, е, че няма обратна връзка за качеството на тези курсове. Според Вера Гюрова от Тракийския университет, която е провела изследване върху квалификационните курсове, задължителната квалификация в определени случаи създава напрежение, защото всяка година директорите са длъжни да осигуряват поредните обучения, а понякога финансирането не достига и преподавателите вадят от джоба си средства, за да го платят. Затова нерядко директорите търсят финансово по-изгодни курсове, които обаче не гарантират качество, само и само да отметнат тази дейност. Препоръките на експертите са преподавателите да имат възможност сами да формулират нуждите си за допълнителни квалификации и да избират в кои програми да се включат. Това би могло да отсее качествените продължаващи обучения от некачествените и да ги направи наистина полезни за работата им.

У нас се очертава и друг проблем. В доклада на ЕК например се отбелязва, че независимо че държавата увеличи приема за педагози, само 60% от завършилите програми за обучение на учители започват да работят като такива. Като причини се посочват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и недостатъчните възможности за професионално развитие. Затова и у нас учителите под 30-годишна възраст са едва 6%, а 10,7% - под 35 години. За тяхната подготвеност говори и успехът им от дипломите – 4,83 е средният успех от дипломата за средно образование на студентите в направление "Педагогика". Едва 55% от завършилите педагогика през последните пет години се реализират като преподаватели. Този дял при завършилите педагогика на обучението по конкретен предмет е едва 24%.

Стряскащи показатели
По официални данни 41,5% са функционално неграмотните български ученици по четивна грамотност, т.е. те не разбират смисъла на прочетеното. Функционално неграмотните по математика са 42% - т.е. те не могат да прилагат елементарни математически познания в житейска ситуация. Функционално неграмотните по природни науки са 38% – не могат да обяснят или аргументират реални явления. 30% от българските деветокласници не достигат основното ниво за тази възрастова група и по трите критерия – далеч над 13-те на сто средно за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Едва 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива в една от трите области, при средни за ОИСР 15%.

Важен извод от доклада на ЕК е, че въпреки усилията на държавата преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. От 2010 г. насам не е отбелязан съществен напредък, а ранното напускане е концентрирано в социални слоеве и райони на страната, където бедността е на по-високи равнища. Между 17 и 20 хил. ученици са напуснали преждевременно системата. Това означава, че образованието не успява да помогне на децата да излязат от цикъла на бедността, предопределен им по рождение.

"Значителен процент от учениците не говорят само български език. Тези деца би трябвало да срещат подкрепа в училище, а не да им се говори как не се справят. Последното ги демотивира и те напускат", коментира Мирена Петрова от "Заедно в час". Според нея трябва методология, по която учителите да преподават на деца, чийто език не е майчиният. Става дума за над 30% от българските ученици. Екип от специалисти вече работи по такова ръководство, като ползва германския опит...

Виж цялата новина тук: Икономист

Автор: Иглика Горанова