Новини

Алексей Христов (СООПН): Трябва да ценим учителите – заради тях учениците печелят медали

72 медала спечелиха българските олимпийци по природни науки тази година. Днес в MediaBricks.bg ви предлагаме интервю с шефа на Сдружение на олимпийските отбори по природни науки Алексей Христов. Той ни разказа как се организира подготовката и участието на българските ученици, които покоряват най-високите върхове в състезанията по природни науки. Как България стана част от най-силните страни в света по математика, информатика, астрофизика, химия, физика, лингвистика, астрономия и биология. И защо в ЕС трудно други ученици могат да се представят по-добре от българските.

– Г-н Христов, кога в България започват да се подготвят деца за международни състезания в природните науки?

– Самата система за подбор и развитие на таланти в България е уникална. Тя е създадена още през 60-те години и един от нейните създатели е  акад. Петър Кендеров. Той е един от радетелите за създаването на Международната олимпиада по информатика,  заедно с акад. Благовест Сендов, както и ръководител на първия ни отбор.

Мога с радост да кажа, че Сдружението на олимпийските отбори по природни науки е част от историята на тази система вече 8 години. Защото това да бъдеш олимпиец и да се стремиш да бъдеш такъв е един изключително тежък процес – учебен и извън учебен. Освен задължителната програма в училище, трябва ежедневно часове наред да се занимаваш със съответната дисциплина. Да не говорим, че част от дисциплините не се засягат въобще в училище – като астрономия, астрофизика и лингвистика.

– Какво представлява Сдружение на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и защо е създадено?

– Създадохме Сдружението с идеята да обединим интересите и възможностите на всички участници в този сложен процес по подготовка и обучение на участниците в олимпийските отбори по природни науки. Събрахме голяма част от ръководителите, учителите и обучителите – по-голямата част от които също са били участници и медалисти в международни състезания.

Първоначално през 2010 година беше създадено Сдружение на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, но наскоро преосмислихме и го превърнахме в Сдружение на олимпийските отбори по природни науки. То наследи голяма програма за финансиране на подобни отбори на Американска фондация за България. Това се случи, когато преди 8 години се появи нашият основен и стратегически партньор – фондация Америка за България.

Програмата на Американска фондация за България обаче започна още през 2005 г., като тогава покани всички отбори по природни науки – физика, химия, биология, математика… Всъщност тези, които към онзи момент съществуваха, примерно олимпиадата по астрофизика я нямаше, тя се появи в последните години и България участва на нея доста активно. Така че може да се каже, че имаме поглед назад вече към 13-14 години.

– С колко ръководители, учители и ученици работи Сдружението през годината?

– В годините броят варира, но горе-долу 65-70 ученика участват в отборите, а учителите, ръководителите и участващите в процеса на подготовка варира между 150-200. Изглежда странно учениците да са по-малко, но от най-добрите 100 деца за годината по дадена дисциплина в отбора попадат само 4-5, а през цялата година за тях са работили десетки учители, преподаватели и обучители.

– Кои институции ви помагат с подготовката за международните състезания?

– В процеса по подготовка и подкрепа на гимназистите от отборите участват много институции – училища, заедно с учители и родители, самото Министерство на образованието и науката, научни съюзи и институти. Примерно Съюзът на математиците и Институтът по информатика и математика работят в страхотна симбиоза за обучението на участниците в олимпиадите в тази сфера, където постигаме големи успехи.

– Какви са взаимоотношенията ви с МОН? Има ли разбиране от страна на държавата?

– През годините имахме различни отношения с Министерството, но мога да кажа, че именно заради дългия път, който извървяхме досега, в момента имаме добри отношения. Министър Вълчев работи в системата много преди да съществува нашето Сдружение и разбира напълно проблемите, които съществуват. МОН е важна част от цялостния процес, а в нашата бъдеща стратегия за развитие виждаме все по-силното им участие в нашата работа, за това е важно да има разбиране между нас.

В годините Министерството започна да ни помага и за най-съществената работа по  подготовката на учениците – осигуряване на условия за тази подготовка. Направиха се малки, но съществени стъпки в тази посока, като примерно предоставят за безвъзмездно ползване Центъра за подготовка на ученици за олимпиади.

– Колко струва отиването на един отбор на международна олимпиада?

– За всеки отбор е различно, но общо взето сметката е сходна. Когато е избран разширеният национален отбор, се правят интензивни контролни упражнения, които могат да са до две-три седмици, и на тях се определя финалният титулярен състав със съответните резерви. Този етап изисква разходи за настаняване, което не винаги е в Центъра за подготовка, защото всяка материя си има специфики – примерно астрономите почти не го ползват, защото там няма как да правят наблюдения. Благодарение на лабораториите, които успяхме да изградим по физика, химия, биология, в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“  отборите се подготвят много по-добре практически . Това всъщност даде голям тласък на представянето ни в международните състезания, защото децата ни показваха отлични теоретични знания, но имаха затруднения да намерят къде да правят необходимите опити и се представяха по-зле на практиката.

Но освен разходите за подготовка, е нужно и финансиране на пътните разходи, което макар и не изцяло се покрива от МОН. Въпреки че има и случаи, в които не е съвсем така – примерно България има право да участва с два отбора на Олимпиадата по математическа лингвистика, но Министерството поема пътя само за единия.

Таксите за участие представляват друго голямо перо във финансирането на отборите по природни науки. В някои случаи като физика, химия и биология тези такси се определят спрямо това кога страната е била за последно домакин на съответната олимпиада. Колкото по-назад е това във времето, толкова по-голяма е таксата – някак логично звучи. Таксата варира между 3000-5000 долара, което покрива настаняване и храна на целия отбор. Докато олимпиадата по информатика и математика, примерно, се финансират изцяло от страната домакин и там таксите за участие са много ниски и за това МОН ги покрива. От миналата година, министерството започна да плаща и по-скъпите такси.

Това са основните пера за финансиране на отборите, но има и други разходи, свързани с подготовката – като оборудване в лабораториите, стъклария, препарати, консумативи, за които никои не е мислел. Благодарение на нашите усилия и с помоща на нашия основен спонсор, вече има изградени лаборатории, в които учениците могат спокойно да се подготвят.

Фондация Америка за България отделя финансиране в порядъка на 300 000 лв. годишно, която е несравнима с това, което дават корпоративни дарители. Тези пари отиват за всички процеси за подготовката, която е целогодишен цикъл по календара на МОН. Има няколко големи състезания, които са с ранг на международни, но не са официалните олимпиади по науките. Те са нещо като генерални репетиции за участниците, тъй като в по-голямата си част участниците са едни и същи. Такива са Менделеевската по химия, Санкт-петербурската по лингвистика, Жаутиковската, която комбинира задачи по математика, физика и информатика.

Отборът по математика не се спонсорира от Сдружението на олимпийските отбори, а от Американска фондация за България. Това е така, защото моят колега във фондацията – Дико Михов, който е златен и сребърен медалист по математика иска  „неговият“ отбор да бъде подкрепян от неговата фондация, в която той е най-големият дарител.

Така че процесът по финансиране обхваща цялата година, а това включва и събития извън подготовката и състезанията като Олимпийската конференция по природни науки и иновации, което ние правим веднъж на три години. На нея се обсъждат стратегии за следващия период, анализираме постигнатото. Друго събитие е годишната олимпийска среща, на която празнуваме успехите на състезателите по природни науки през настоящата година. Президента на Република България е патрон на тази среща и участва заедно с учениците и техните преподаватели.

– Как стартира традицията за годишна среща на умните деца с Президента?

– Преди 8 години решихме да празнуваме успехите на олимпийците, а някъде в средата на мандата на Росен Плевнелиев успяхме да го привлечем като патрон на тази инициатива. За наша радост президентът Румен Радев пое тази щафета и той като човек, които все пак има отношение към природните науки – завършил е математическа гимназия с отличие. Досега и двамата президенти понякога са домакини на годишната среща, понякога – както тази година, са патрони и ни гостуват. Срещата ще е на 19 декември.

– Инвестицията в българските гимназисти инвестиция в бъдещето ли е?

– Да, така е. И не само инвестиция в бъдещето, а и в едно много добро бъдеще. Защото това са най-добре отличилите се, най-умните и най-талантливите български ученици, щом са стигнали до такова ниво. Както казва Теодосий Теодосиев – това е инвестиция в социално  силните деца, тези, които са най-изявени.

©MediaBricks.bg

– Какво освен медали дава на децата ходенето по олимпиади?

– Моите впечатления са от разговорите ми с децата. Например, Румен Христов, който беше състезател по информатика, а сега завършва в MIT, ми разказваше, че това за него е било изключително преживяване, което открило нови хоризонти. Имаш възможност да пътуваш до различни места по света, а участието в множество състезания ти дава възможност да се запознаваш с различни хора.

Освен това, когато достигнеш до първите 4-5 представителя на твоята страна на международните олимпиади, имаш предимство при кандидатстване в елитни университети. Румен учи в MIT с пълна стипендия, а той не е единичен случай. Български студенти ги приемат без такси в Йеил, Принстън, Станфорт, Харвард, Бъркли – общо взето в най-елитните университети в САЩ и Европа. В Оксфорд и Кеймбридж има цели „колонии“ от бивши олимпийци. Така че участието в целия процес, дори и да не стигнеш до отбора или до медал, ти дава изключителни умения и подготовка.

– Как учениците от малките градове, където няма специализирани гимназии могат да попаднат в големите състезания и надпревари?

– Това всъщност е един от основните проблеми, които сме обсъждали особено с колегите по информатика. Няма да крия, че има проблеми, които най-вече са свързани с населените места, където няма учители, които да работят с желание и самоотвержено за откриването и развитието на таланти. Липсата на учители по природни науки е всеизвестна – особено по математика и информатика.

Професор Красимир Манев дава често пример със себе си относно този проблем. Той е родом от Омуртаг и пита как, ако сега има едно талантливо дете там, как това дете ще бъде открито и ще стигне до отбора по информатика. И наистина нямаме отговор на този въпрос. Но все пак един от най-добрите състезатели в момента – Мартин Копчев, е от Габрово, който също не е толкова голям град. Може би трябва да похваля родителите на Мартин, защото те са много силна страна в този процес. Подкрепата на родителите е изключителна важна, защото това изисква много от тяхна страна – не само финансово, ако щете само разбирането за това колко тежка е тази работа.

– На световната карта на състезанията по природни науки България как стои?

– На много предни места сме – особено по някои дисциплини. Пак ще дам пример с олимпиадата по информатика – България се беше класирала на пето място след САЩ, Китай, Южна Корея и Русия, при това още преди да се появи най-силния ни състезател до сега. А пето място в колективен спорт имаме, може би само по Художествена гимнастика, но там нещата са различни. Може би има как да сравним усилията, които се полагат във всяка една природна наука, с тези в спорта, но финансирането е несравнимо. Подкрепата от страна на държавата и спонсори – също. Ако трябва да направим паралел, все пак можем да кажем, че колкото са добри художествените ни гимнастички, не по-малко добри са и състезателите ни по природни науки.

– България май е една от най-силните държави в ЕС по природни науки?

– Така е! Ако направим графика на представяне на участниците по природни науки от Европейския съюз, съм убеден, че България е на много висока позиция. Обикновено в положителните класации България е на последно или предпоследно място заедно с Румъния. Тук обаче картинката някак е обърната, защото и Румъния имат добри успехи по математика, все пак те са и създатели на международната олимпиада.

– Достатъчно ли признаваме трудът, който ръководителите и учителите полагат за подготовка на олимпийците ни по природни науки?

– Неприятно е, че не се отбелязват достатъчно постиженията на учителите и преподавателите, които са направили тази система и работят, за да я поддържат. Техните успехи е важно да бъдат отбелязвани и подкрепяни, техните ученици ги познават и обичат, знаят, че постигат успехи заради тях. Но е важно обществото и най-вече МОН да ги подкрепя и насърчава. Те са автори на много учебници, както и на образователни програми, примерно по информатика, които, ако бяха по-рано внедрени, България не само щеше да е на пето място, а щеше да дърпа Европейският съюз напред.

Пред прага на нашата Олимпийска среща искам да отбележа усилията на учителите, ръководителите, родителите и не на последно място на учениците, чийто успехи са най-видимия резултат.

– Тази година от състезанията, подкрепяни от СООПН, колко медала бяха спечелени за България?

– 72 медала плюс много почетни грамоти. Пак ще кажа, че беше много добро представянето ни във всички области на различните науки. Математиците, лингвистите, химиците взеха златни медали, така че се наблюдава устойчивост и повишаване в успехите.

©MediaBricks.bg

– СООПН също участва и в организирането на различни научни събития…

– Това не е основната ни цел, но има много хора, които ни търсят. Има една научна лаборатория, която компанията Байер организира, преди беше в музея Земята и хората, а от миналата година я правят и в няколко града в България. Ние им съдействаме за това да участват олимпийци по химия и биология. Те са насочени към деца от малките класове, а това за нас е важно, защото се надяваме така да предизвикаме интерес у малките ученици към природните науки. Те може да бъдат запленени от магията на науката. Тази година лабораторията за деца беше организирана във факултет апо химия и фармация на СУ.

– Според вас трябва ли да се дигитализира още образованието, например – учениците да носят таблети вместо тежки раници?

– По никакъв начин не съм против книжните учебници, но като баща на първокласници, които вече боравят свободно с таблети, смятам, че ще е по-добре. Определено развитието на образованието изостава от развитието на гражданите и учениците. Никак не е трудно и няма да е трудно да се дигитализира образованието...

 

Виж цялата новина тук: MediaBricks.bg